Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) за 2023г. над 88% от домакинствата в Българияимат постоянен достъп до Интернет. Повечето потребители изпoлзвaт aĸтивнo oнлaйн мpeжaтa вceĸи дeн, а над 95% от тях ca aĸтивни и в социалните мрежи. Запазва се висок делът и на тези, които чeтaт oнлaйн вecтници, нoвини и cпиcaния, както и съответните секции за коментари. Що се отнася до младите хора и тийнейджърите, техните канали за комуникация основно са TikTok, Instagram и YouTube. Следващи по значение са подкастите, а чак на последно място се подреждат новинарските сайтове. Традиционните медии като телевизия и радио дори не се споменават от младежите – констатират от Асоциацията на европейските журналисти в България, при техни инициативи с участие на ученици и студенти.
"Реално след дигитализацията медиите загубиха млада публика, а тя се докосва до някакви новини, ако случайно те са популяризирани в социални мрежи, които те ползват. Това означава, че ако ние /журналистите/ продължим да не се интересуваме от това явление, всички ще минат в социалните мрежи. А какво е важно за нас, ако искаме да си създадем бъдеща аудитория?" – пита журналистът Евелина Андреева. За да даде отговор, тя провежда свое проучване сред 20 – 30-годишните, а резултатите обобщава в книгата си "Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата вселена".
Оказва се, че това, което най-много дразни младите в традиционната журналистика е манипулацията, след това – информацията за болести и проблеми и на трето място – многото политика.
"Това поколение "Z” /родените в последното десетилетие на XX век – бел. ред./, иска оптимизъм, кураж и светлина в пътя си и там, където не я намира – то бяга. Това е основния проблем, заради който младите хора отиват в социалните мрежи. Те не вярват на медиите и имат някакви основания за това. На политиците те също не вярват. Поколението "Z” не иска да пораства, а иска да живее в своя балон, в който се постига успех. И колкото по-рано се постигне този успех, толкова по-добре за тях. Те искат да слушат истории за хора, които са успешни, но това да не е станало на 59 години, а хората да са успешни на 20 и 30 години. Освен това те смятат, че най-важните теми, които ги засягат са свързани с тяхната професионална реализация, с взаимоотношенията между хората. На трето място поставят любовта, защото без любов може да се живее, но само с любов, без кариера, професионална реализация и материална осигуреност не може."
Евелина Андреева споделя и факта, че младите българи бягат много надалеч от политиката. Същевременно имат интересно отношение към позицията на журналиста – "очакват журналистите да изразяват личното си мнение, нещо, което в информационните агенции е напълно забранено, там фактологията е водеща".
Като медиен човек с дългогодишен опит в Българската телеграфна агенция Евелина Андреева очаква да има по-голямо внимание върху източниците на информация и лидерите на мнение сред младите. По нейна преценка, може би няма да е далеч времето, когато медиите в България съвсем ще загубят своята аудитория. "И другото, което ми се вижда много важно – казва тя – е, че новините за младите хора трябва да се правят от млади хора".
"От проучването, което направих миналата година излезе, че 62% от младите хора не разбират новините. Това от една страна е свързано с тяхната функционална грамотност, която мери и изследването PISA. От друга страна, тяхното внимание се задържа не повече от 6 - 7 секунди. След като чуят анонса, първото изречение и заглавието, после те губят интерес и не слушат нататък. И оттам губят връзката с това, което медиите се опитваме да коментираме и да съобщаваме. Интересно е и кого те посочват като ментор, от който биха искали разяснение и пояснение на новините. На първо място това е родител, приятел, след което и стигаме до инфлуенъсръри, подкастъри и ютюбъри. Но не и лидерите на обществено мнение, които ние познаваме от края на миналия век, които са фигурите, които обикалят телевизиите и радиата."
Книгата, която изследва медийното поведение на младите българи е написана от самата Евелина Андреева, но последният абзац е дело на изкуствен интелект – целта е да има и многоточие и темата да остане отворена. "България се развива малко по-забавено в медийна посока от света, затова ако повече се интересуваме от това, което е направил светът в медийна посока, бихме могли да използваме добрите неща и да си спестяваме грешките", убедена е Евелина Андреева.
Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Силвия Великова, БНР-"Хоризонт"/
Снимки: Pixelshot, Pixabay Таня Милушева
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..