Всяко дете мечтае да има цялото време на света, в което да играе и да се радва на купища от сладки изкушения. Едно от най-любимите, разбира се, е Негово величество Шоколадът. Първи сведения за появата му се откриват още 2000 години преди Новата ера, когато населението на територията на Мексико е приготвяло специална паста от какао. След това я смесвали с вода, ванилия, мед и други подправки, създавайки вкусна напитка. По-късни цивилизации припознали какаото като изключително полезно, дори успели да превърнат какаовите зърна във валута, с която търгували.
За много хора днес шоколадът е постоянен източник на щастие, защото консумацията му стимулира производството на ендорфин – "хормона на щастието". Качество и вкусове има най-различни, но изкушените от по-нетрадиционните превъплъщения на шоколада знаят, че е добре да ги търсят в специализирани магазини или занаятчийски ателиета, в които сладкото изкушение се прави пред очите им. Именно такова място, в сърцето на родната си Враца, създава сънародничката ни Михаела Кътева.
"Преди време бях в Англия, работех като шеф на едно предприятие за свежи плодове, където спестих голяма част от средствата, които съм вложила в моя бизнес – разказва в интервю за Радио България Михаела. – Работя с професионални машини, които са най-добри на пазара, правят се в Италия. Също така, всички продукти, с които работим тук са на най-високо ниво. Опитваме се да сме конкурентни на пазара, въпреки че се намираме в малък град като Враца. Стремим се да отговаряме на изискванията за нещо, което твърдим, че сме – работилничка за шоколад. Имам също много интересни френски шоколади, които в момента предлагам – с вкус на малина, с вкус на юзу (смес между лимон и портокал), маракуя, ягода, които са направени от изключително качествени съставки. Тях влагаме и в направата на нашите ръчно изработени шоколадови бонбони.“
Безценен опит в шоколатиерството сънародничката ни добива в Словения, където остава за 3 месеца, поканена от местен майстор:
"Беше страхотно, защото точно когато аз отидох беше пандемията и съответно затвориха абсолютно всичко. В хотела, в който се бях настанила, бях единствено аз – спомня си майсторката. – Когато пристигнах, домакинът ми получи много голяма поръчка от съседна до Словения страна и ме помолиха от понеделник до събота да участвам в производствения процес за бонбоните, а пък в неделя се бяхме разбрали, че ще експериментираме – да правим нови рецепти и идеи, които аз имам, или той има и до момента не е изпълнил. Общо взето работихме в абсолютен синхрон в неделята, а през останалото време, произвеждахме горе-долу по 6000 бонбона, трима човека на ден и това беше сигурно в продължение на месец, в който аз доста им помогнах. Прекрасно изкарано време имах там.“
Днес всичко научено от словенеца, Михаела използва в своята собствена работилница. Вдъхновена от опаковките, които са използвани там, тя създава и свои своеобразни "пликове за писма“, с които поднася "сладки“ вести на своите клиенти.
Освен това постоянно съчетава различни вкусове:
"Често експериментираме и някои от вкусовете, които имаме и до момента са още от началото на работилничката ми за шоколад. Такива са например пъпеш и бекон. Запознах се с един суши майстор, който ми даде уасаби и създадохме бонбон с уасаби и манго. Правим и други малко нехарактерни комбинации между сладко и солено – черен пипер, вишна и черен шоколад, имаме също бонбони със сладки и люти чушки с черен шоколад. Не забравяме и хората, които не могат да хапват толкова много сладко. За тях предлагаме бонбони със заместители на захарта, за да може и те да се насладят на нашите вкусотии. Предлагаме също така и различните проценти черен шоколад, а не само бял и млечен.“
Щастлива е, че като учител в гимназия във Вършец успява да вдъхнови и свои ученици да изберат професията хлебар-сладкар. Някои от тях вече са приложили своите знания и в нейната работилница, подготвяйки се за различни кулинарни състезания. Съветът ѝ към младите е да правят онова, което ги удовлетворява и да реализират своя потенциал в България, като с помощта на различни европейски програми започнат свой бизнес.
Снимки: личен архив
Между биологията и църковната иконопис допирателните са неведоми и непонятни за отдадените на науката. Понякога откровенията идват чрез талантите на чистосърдечието и стремежа към духовно израстване, които се проявяват в отделни моменти от живота...
На 25 април е роден Ицхак Финци, част от т.нар. "златно поколение" български актьори. За своя 91-годишен земен път Ицко Финци, чертае трайна диря в българския театрален, филмов и културен живот. Роден е в София, но родът му произхожда от..
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..