На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди Страстната седмица.  Лазаровден носи името на Лазар,над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването.

От ранни доби младите жени или т.нар. лазарки, облечени в пъстри народни носии, берат цветя, за да сплетат венци за следващия ден – Цветница. Девойките обикалят селото от къща на къща, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет стопаните, които пък ги даряват с  дребни подаръци. Нашите предци са смятали, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. На този ден било прието момците да искат ръката на своето либе.

И до ден днешен Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.

Още за най-цветният и слънчев български празник вижте в публикациите от колекцията на Радио България:

• Лазаровден – празник на младостта и красотата
  
  
• Обичаят за Лазаровден е предвестник на радостта от Възкресението
  

Снимки: