Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рота 4093 – български емигранти създават специална военна единица отвъд Желязната завеса

Формированието съществува 16 години като част от състава на Американските въоръжени сили

7
Снимка: НВИМ

Българската национална доброволческа рота 4093, като част от състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се създава на 20 октомври 1951 година. Това не е лесен процес, но показва, че има немалък брой наши сънародници, които не са съгласни с порядките, управлението и репресиите в страната ни, започнали след 9 септември 1944 година. Огромна част от тях се намират в различни европейски столици, тъй като в България те са обявени за невъзвращенци, а животът им там е поставен на карта. Като политически емигранти, някои от тези българи се обединяват в две формирования, създадени през 1948 година – Български национален комитет (БНК), начело с д-р Г. М. Димитров и Български национален фронт, ръководен от Иван Дочев.

Г. М. Димитров (1903-1972)
Американската дипломация избира да си сътрудничи с Българския национален комитет и се свързва с неговия председател Г. М. Димитров. Подтиква го да започне създаването на национални доброволчески роти, каквито се организират в различни европейски държави от руски, чехословашки, естонски, латвийски и литовски емигранти. Статутът на участниците в тях е уреден със специален закон, приет от американския Конгрес на 30 юни 1950 година, който позволява на чуждестранни граждани да служат в американските въоръжени сили. През 1951 г. Конгресът решава и още един въпрос – отпуска целеви средства в размер на 100 милиона долара за подобни формирования, създадени от емигранти. В свое изследване по темата, историкът от Военната академия "Г.С. Раковски" Стоян Николов обяснява:

"Първите български доброволци пристигат още през септември 1951 година в казарма в градчето Цайлсхайм – предградие, а днес квартал на Франкфурт на Майн, а попълването на ротата продължава няколко месеца. Те идват нелегално от Франция до казармата в американската окупационна зона. Всички те са длъжни да попълнят въпросник, издаден от главната квартира на Северно командване на 7-а американска армия в Западна Германия, за да се провери тяхната политическа и военна надеждност. Ротата е сформирана официално на 20 октомври 1951 година с Генерална заповед №53, издадена от главната квартира на Военното командване на САЩ. Тя е с числен състав от 200 души, разпределени в 4 взвода от 40 души за охрана и взвод "Администрация". Американските въоръжени сили организират транспорта на първите групи доброволци – 116 души, прехвърлени със самолети от Неапол и Истанбул, до американската база край Франкфурт на Майн. Самата рота е организирана по образец на американската пехотна рота, като към нея са прикрепени капитан и старши сержант от Американските въоръжени сили."  

Част от ротата след занятия с инструктор, септември 1952 г.
С решение на президента Айзенхауер от 14 февруари 1953 г. се поставя задача за изграждане на 15 батальона с обща численост от около 25 000 души. В тези "трудови роти" под командването на Американските въоръжени сили (АВС ) в Европа влизат около 5000 източноевропейци, които трябва да подпомогнат американските военни като охрана и логистика и след тригодишна служба да могат легално да емигрират в САЩ. Тези единици са под контрола на Американските въоръжени сили в Европа и нямат общо с военни структури на НАТО.

От април 1953-а, за период от три месеца, ротата е преместена от Цайлсхайм в близкото градче Ешборн до Франкфурт. Част от задачите още от създаването ѝ са свързани с  патрул пред главната квартира на Северното командване на АВС, подсигуряване нощната охрана на вилата на военния губернатор на Американската окупационна зона – генерал Луциус Клей и пред радио предавателя на американската армия. Охраняват още машинни и химически депа.

Рота 4093 приветства председателя на Българския национален комитет д-р Г. М. Димитров.
Дейността на ръководителите на ротата не остава незабелязана и от българските власти:

"Командири на ротата са Стефан Бойдев, Борислав Байчев и Димитър Кръстев – пояснява историкът Стоян Николов. – Тримата са типични представители на участта на бившите български царски офицери под ударите на отечественофронтовската власт в България. Разправата с тях протича по различен начин, но всички те в разцвета на силите си са изхвърлени от армията. Може би най-христоматийна е Регентска заповед Номер 58 от 22 юли 1946 г., която е категорична – уволнява се за груби фашистки прояви летец-пилотът от щаба на Въздушните войски поручик Борислав Панайотов Байчев."

Командирите на рота 4093 (от горе надолу): Стефан Бойдев, Борислав Байчев и Димитър Кръстев
Неколкократни са опитите на българската Държавна сигурност да внедри свои агенти в ротата, но те са разкривани и са оставали неуспешни. До разформироването ѝ през 1964 година сведенията сочат, че Въоръжените сили на САЩ изразходват за ротата около 150 милиона долара.

Знамена и униформи на рота 4093 на изложбата „Българската армия – 20 години част от НАТО“ в Националния военноисторически музей.
Снимки: НВИМ, БГНЕС, facebook.com / DRGemeDimitrovGeorgiMihovDimitrov



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30

Книгата „Българската Църква в Предпоследните времена“ поставя акцент върху избора на Български патриарх

Броени дни преди патриаршеския избор, в София (зала "София Сити"), богословът Георги Тодоров представи книгата си "Българската Църква в Предпоследните времена", която предизвика бурни дискусии в социалните мрежи, съобщава форумът Православна България..

публикувано на 18.06.24 в 18:49
д-р Мустафа Хаджи

Съпричастието е в същината на празника Курбан байрам

Хората с мюсюлманско вероизповедание в България празнуват Курбан байрам. "К урбан е арабска дума, която означава приближаване. Ч рез  жертвеното животно мюсюлманите правят всичко възможно да се доближат до милостта на Аллах" – посочва в..

публикувано на 16.06.24 в 07:45