С желанието да усвоят по-добре българския език, да научат повече за историята и географията на България, всяка събота деца от български семейства или от смесени бракове се отправят към "Rua do Sacramento a Lapa" 31 – адреса, на който се намира посолството на България в Португалия и Българското неделно училище в Лисабон.
Школото носи името на светите братя Кирил и Методий, създадено е през 2009 г. и функционира към едноименната португалско-българска асоциация. От 8 години училището е част от списъка на българските неделни училища в чужбина на Министерството на образованието и науката на България. Ръководител от 2011 година е Румяна Давидова. Наскоро децата посрещнаха група учители от други български неделни училища в чужбина, тяхната преподавателка разказа за постиженията им, а те показаха какво умеят.
"Всичките ми ученици са прекрасни и постигат много за кратко време – казва училищният ръководител Румяна Давидова. – Идвайки в училище, без да могат да пишат и да четат, само за една година те успяват да се научат и да усвоят основите в граматиката. Нашето училище е основано въз основата на асоциацията на българите, не сме към посолството, нито към българската църква, въпреки че и те много ни помагат. Както знаете, българското просвещение е тръгнало с даскала и попа, и с кмета. Така че сме заедно и продължаваме просвещенското дело. Имаме подкрепа от всички.
Трудността при нас е, че в Португалия нямаме български учители. Но започнахме с 10 ученици, а сега сме със 74. Имаме детска и предучилищна група. Децата родени тук, а някои от тях не знаят нито 1 българска дума. Имаме много деца от смесени семейства – португалско- български. Хубавото е, че учениците не се отказват. Аз много се гордея с учениците си и с всичко онова, което те правят. Има ученици, които говорят на пет-шест езика, а почти всички говорят на три езика – български, португалски и английски".
Децата от училището в Лисабон ни демонстрираха и какво са научили. Изпълниха ни песента "Де е България" по текст на Иван Вазов и музика на Панайот Пипков, в съпровод на цигулка - Велияна Йорданова, концертмайстор в Португалския държавен симфоничен оркестър. Рецитираха ни и стихове, а младият възпитаник на школото Николай Николов демонстрира уменията си на пианото.
Повече от 30 години Велияна Йорданова е част от националната филхармония на Португалия. Тя редовно подкрепя инициативите на училището ни и на българската общност в Лисабон. "В началото винаги е трудно, не е лесно да се докажеш" – сподели Велияна пред Радио България:
"Десетина българи сме в оркестъра и сме приети много добре. Нивото на българското музикално образование е много добро или поне беше такова. И затова сме приети много добре, защото сме много добри. Иначе, животът тук е спокоен, климатът е приятен. Имаме доста общи черти с португалците и може би затова и за нас е лесно да живеем тук, не се чувстваме чужденци. И, макар почти цялото ми семейство да е тук, следя какво става и в България, интересувам се и непрекъснато съм в контакт. И мога да кажа, че напоследък не съм особено очарована от това, което виждам, че става в страната ни. Иначе, аз всяко лято съм в България, обичам си родината. На всички българи пожелавам да имат хубави мигов, да не се оставяме на злобата и да живеем спокойно, доколкото е възможно в този размирен свят. Да бъде мир!".
Преди началото на занятията в Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Лисабон разговаряхме и с две български семейства. Димитър Стоянов работи в Португалия от 22 години, а съпругата му Елка – от 18 години. Синът им е научил български още в семейна среда, но за да усъвършенства знанията и уменията си, посещава и неделното училище.
"Много сме доволни от училището, децата имат разнообразни занятия, а в дните, в които не можем да присъстваме, имаме възможност за часове онлайн" – казва Димитър, а на въпроса ни защо избрахте детето ви да посещава и българско училище, отговаря категорично: "Защото сме българи, искаме децата ни да знаят нашия език."
Моника е една от порасналите възпитанички на българското неделно училище в Лисабон, на 15 години е. А нейни картини красят класната стая. Майката на Моника - Милена - е българка, а баща й Франциско - португалец.
"Живея в Португалия от 22 години, имам 20-годишен брак с португалски гражданин. Моника се роди тук, в Португалия, но постоянно говорим с нея за България и всяка година ходим дотам. Бихме искали да продължи обучението си в България" – разказва ни Милена Нунеш.
В разговора си с нас Моника изпитва леко притеснение, защото все още не се чувства уверена в българския си език: "Все още ми е трудно да говоря на български. Но ходя на българско училище, защото съм българка. А и искам по-нататък да уча и да живея в България".
Пожелаваме си един ден да се видим и да разговаряме със семейство Нунеш и в студиото на Радио България в София. Дотогава и таткото на Моника, може би, ще е успял да научи български.
А учениците и техните преподаватели от Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Лисабон се готвят за патронния празник на своето школо, който всяка година се отбелязва по особено тържествен начин от цялата българска общност в Португалия, която по неофициални данни наброява около 15 000 души.
Репортажът е реализиран в Лисабон, Португалия, по време на форум за преподаването на история и география в неделните ни училища зад граница, организиран от МОН, БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Лисабон, под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и със съдействието на Асоциацията на българските училища в чужбина и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..