България през картините от миналото и бляна по завръщането обедини българките в Лайпциг. "Всички ние имахме желанието да се подкрепяме и така възникна идеята за Дамски клуб", казва неговият председател Румяна Дойнова. По думите й, той е създаден с голяма любов за прекрасните, борбени и креативни български жени.
Дамският клуб към Българското културно сдружение "Пенчо Славейков" в Лайпциг си поставя две основни цели – преодоляване на социалната, културната и емоционалната изолация и оказване на помощ при трудностите и предизвикателствата в чуждата страна. Дейността на клуба обаче има и своето одухотворено лице, свързано с творческите таланти и желанието за артистични изяви.
Българските жени в Лайпциг се изправят пред "всичко, което може да ти поднесе животът". От едната страна стоят личните предизвикателства, а от другата – сблъсъкът с чуждата култура и начин на живот, с друг тип хора и дори с по-различен климатичен пояс.
"Все неща, с които човек се сблъсква челно – добавя Румяна Дойнова. – Много е хубаво, че можем да си споделяме и да си помагаме на всякакви равнища и за всякакви проблеми. Готови сме да протегнем ръка на всяка жена, която се чувства психически недобре – например заради самотата или преумората, на тази, която среща трудности със службите и властите. В много аспекти можем да си бъдем нужни една на друга."
Със своето включване в клуба дамите засвидетелстват българската си идентичност, принадлежност и любов към родината, смята председателят на българското сдружение в Лайпциг Андриян Андреев, който в интервю за Радио България им пожела тази любов да бъде изживявана с всяко събитие.
"Любовта към България като че ли най-силно се изявява у човека, когато той напусне своята родина – продължава Румяна Дойнова. – Тази любов е просто кънтяща – ние постоянно я носим в сърцето си и това е една неизменна величина. Самият факт, че даваме изяви на български творци показва нашата огромна любов към родината ни, че тя наистина ни липсва. Културното сдружение "Пенчо Славейков", неизменна част от което е Дамският клуб, организира изконно български празници и ние ги почитаме заедно с голяма радост. Направихме великолепна Коледа с нашите деца, посрещнахме с техните мартеници Баба Марта, на 3 март извихме прекрасно българско хоро на площада в центъра на Лайпциг. Радостта и сладостта да контактуваш на своя роден език с нищо не могат да бъдат заменени."
Френските шансони, изпълнени на акордеон от българката Мария Льостер и песните на Едит Пиаф в интерпретация на сънародничката ни Теми Рафаел от неотдавнашна сбирка на клуба, предстоящите изложби на гоблени и картини, поетичните вечери – всичко това докосва тънки струни. За съжаление обаче в заобикалящия ни свят присъстват и събития, които засягат всички ни по някакъв начин – войни, социални неравенства, противопоставяния, нетолерантност. Тези злободневни теми присъстват ли в дневния ред на клуба наред с културните и развлекателните?
"Ние сме една надполитическа и надрелигиозна организация, която си поставя само такива теми, които обединяват хората – отговаря Румяна Дойнова. – В Дамския клуб се учим и на истинско разбиране, на истинска взаимопомощ помежду ни – нещо изключително важно в днешно време. Българското общество е много раздрано от всякакви противоречия, но ние гледаме да градим над тези неща, поставяйки по-базови и по-общочовешки теми за обсъждане, които да ни сплотяват, а не разединяват. Разбира се, обсъждаме и много актуални неща, но всеки с огромно уважение към мнението на другия. Четейки поезия например, започваме да си говорим за разбирания, свързани с живота, със света, със семейството, със самите нас. Въобще ние искаме да гледаме малко по-задълбочено и по-философски на нещата, а не да се събираме в онези тежки теми, които разделят обществото ни. Така че разговаряме за любовта, за човешката доброта, за съпричастността, за взаимопомощта."
В Лайпциг и околностите на града живеят над 2 хиляди българи, интегрирани в различна степен в германското общество. "Заедно с немците празнуваме и се получава едно преливане, взаимно уважаване на културата, бита и традициите на тези две нации", казва още Румяна Дойнова. Според нея местните хора изпитват любопитство към това, което прави нашата етническа общност в най-различни области, и по този начин се получава взаимен процес на уважение и интерес. "И макар да принадлежим на различни народи и култури, това е широката основа за разбирателство – плюс мир и любов", заключава тя.
Затова и българите ще споделят предстоящия голям празник с домакините си, предлагайки им – защо не?, приятелска битка с великденско яйце.
Вижте още:
Снимки: Facebook /Българското културно сдружение "Пенчо Славейков" в ЛайпцигБългарското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма " Неразказаните истории на българите " на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните..
Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..