Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий, създатели на първообраза на българската азбука – глаголицата.
Първи писмени известия за почит към солунските братя Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
Първият празник се организира по инициатива на българския дипломат Найден Геров на 11 май 1851г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Зара) по идея на учителя С. П. Иванов с "божествена служба" и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. След 1878 г. 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. С установяването на Григориянския календар след 1916 година Денят на създателите на третата азбука в обединена Европа се празнува на 24 май от българите по целия свят. Това е официален празник в гражданския празничен календар на България, формулиран като: Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Мисионерската дейност на Кирил и Методий включва превод на славянобългарски на най-важните църковни книги, с което Светите братя нарушават догмата за проповед само на трите тогавашни свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Обвинени са в ерес, но след драматична борба славянобългарският е признат от Римската църква за официален богослужебен език.
Св. Кирил Философ умира през 869 година в Рим и за негов последен пристан е избрана базиликата "Сан Клементе" във Вечния град. Методий продължава делото им до края на земния си път през 885г.
Според чешкия археолог проф. Зденек Кланица Великоморавският архиепископ Методий е погребан в южноморавското селце Микулчице, което се намира на територията на днешна Чехия. Това е едно от местата, които привличат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия, както и чужденци, пожелали да отдадат почит на светеца.
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..
Ясно