С празнична програма, подготвена от възпитаници на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина, приключва научният форум "Пътят на светлината", с който школото отбелязва своята 20-а годишнина и който очерта значението и съвременните измерения на мисионерското дело на братята Кирил и Методий и техните ученици от преди 11 века.

В началото на форума вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провежда събитието, акцентира на просветителското дело на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, благодарение на които над 300 милиона души по света днес пишат на кирилица. Тя открои и ролята на учените и преподавателите за това то да не бъде забравено.

Йотова отдаде заслуженото и на българските учители от неделните ни училища в чужбина, които преподават не само родния език, литература, история, но "успяват да научат децата на нещо изключително важно - да пазят своята идентичност. И когато пораснат един ден - да я предават на децата си“. 

• Вицепрезидентът откри научния форум "Пътят на светлината" в Атина

На Кирило-Методиевата традиция в България и нейните опоненти спря вниманието на аудиторията в атинския културен център "Парнасос" проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център на БАН, а проф. д-р Атанасиос Капсалис от гръцката духовна академия в Атина поднесе интересна беседа за почитането и честването на Кирил и Методий от българския народ. За древните корени на съвременната българска стилистика говориха проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", а проф. Магдалена Костова-Панайотова се спря на българския език в миналото и днес и ролята на неделните училища.

На мисионерското и просветно дело на солунските братя и спасяването му от Кирило-Методиевите ученици в България беше посветена лекцията на проф. Константинос Нихоритис - доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В интервю за Радио България той посочи, че е "замаян" от делото на Кирил и Методий. Не случайно е посветил целия си живот на изследвания в тази посока, започвайки от докторантурата си, защитена някога пред акад. Петър Динеков, до ден днешен.

С интерес бяха проследени докладите на проф. Маргарет Димитрова и доц. Диана Атанасова от Софийския университет, на д-р Самуил Шивачев от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, на д-р Нели Ганчева от Кирило-Методиевския научен център на БАН, както и на д-р Радостина Стоянова от Института за български език на БАН "Проф.  Любомир Андрейчин".

За латинизацията на кирилицата лекция изнесе проф. Ваня Станишич от Белградския университет. Пред нашия пратеник в Атина Весела Кръстева проф. Станишич заяви, че е щастлив и благодарен, че участва в този форум. По думите му, с поканата си към него организаторите са показали значението на онова, за което говори и той – за Кирилския културен кръг, който да обединява учени от различни държави.