Физическото и психично здраве на хората, и то през целия жизнен цикъл, е  на фокус в дните от Европейската седмица на общественото здраве (EUPHW – 13-17 май). Инициативата насърчава сътрудничеството между медицинските специалисти в Европа, подчертава значението на обществено здраве и търси и глобален подход за решаване на проблемите. "Здравето е политически избор" ни казва кампанията, като същевременнотърси различен поглед към планетарните проблеми и насърчаване новото поколение здравни лидери.

Защо обаче дискусията за общественото здраве е част от политическия дневен ред?

"Здравето като политически избор означава, че всяко действие или бездействие на политиците има последствия за общественото здраве. Акцентът обаче трябва да е върху превенцията и то с използване на съвременните комуникационни технологии. Тя е ключова при възпиране и предпазване от бързото разпространяващи се болести. Това спестява разходи и за самото здравеопазване“ – обясни проф. д-р Румен Стефанов, ръководител на катедра "Социална медицина и обществено здраве" в Медицинския университет – Пловдив, в интервю за БНР Пловдив.

Когато говорим за обществено здраве, веднага в представите ни изниква един мащабен проблем - този за професионалното прегаряне. Той засяга професиите с висока обществена значимост, каквито са лекарите и учителите. Това са хора с отговорни задачи, които се стремят към по-висока квалификация и същевременно са отдадени на професията, така че не им остава време за пълноценна почивка и отърсване от напрежението и стреса.

Според изследване в България, проведено от синдиката КТ "Подкрепа", учителите са най-засегнати от това явление. Синдикатът отчита, че у нас се подценяват проблемите на бърнаут сред учителите, няма целенасочени мерки за профилактика и рехабилитация. Затова съветват всеки да прави своята самодиагностика и да ограничава претоварването със стресогенни фактори. "Човек трябва да може да е полезен първо на себе си, на своето семейство, а оттам нататък да бъде в кондиция и в своята професия"- поясни в ефира на БНР-Видин психологът Кирил Кунчев. Важно е обаче да правим разлика между стрес и състояние на професионално прегаряне:

"Стресът е временна реакция, най-често тя се свързва с конкретно събитие в живота ни. Ние изпитваме стрес, когато нашите умствени, физически или емоционални резерви надхвърлят нивото на собствения ни комфорт. При прегарянето се наблюдава реакция на продължителен и прекомерен стрес, който ни оставя в състояние на физическо и умствено изтощение. Предизвиква цинично отношение към работата ни и към хората, свързани с нея. Ставаме по-малко ефективни и по-отдалечени от работата и от хората около нас. При прегаряне ние често не вярваме, че ситуацията може да се подобри и потъваме в чувство на безнадеждност."

Прегарянето е много повече от усещане за преумора. Специалистът обобщава симптомите на това опасно за здравето ни явление:

"Проявите при прегаряне са свързани с появата на усещане за изчезване на енергията, или емоционално изтощение. Тук идва и чувството на негативизъм и цинизъм, свързани с работата, като и намалена професионална ефективност. Първите симптоми са тези на емоционалния стрес – физическа умора, безсъние, чувство за вина. Когато се усложнява състоянието обаче се появява нежелание да се ходи на работа, загуба на самоконтрол, избухливост или самоизолация, повишена агресивност, нарушен хранителен режим, трайни негативни нагласи към учениците, отчуждение. Възможно е поява на мигрена, болки в сърцето и изостряне на различни хронични заболявания. Постепенно намалява интересът не само към професионалните дейности, но и към различни увлечения. Човек проявява безразличие дори към външността си и към живота на близките си."

Професионалното прегаряне е състояние, чиито причини и сомптоматика се свързват единствено и само с натоварването на работното място и неправилно управляван и овладян стрес, категоричен е експертът.

Съставил: Гергана Манчева (по интервюта на Живка Танчева от БНР-Пловдив и Виктория Топалска, БНР-Видин)