Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските фолклорни състави в чужбина са ядра за социално и културно общуване

Снимка: АБФСЧ

Няма статистика, която да обобщи точния брой на българските танцови състави в чужбина. Но едно е сигурно –  тези самодейни групи, разпръснати из всички континенти, са жив мост между България и останалата част на света. Д-р Юлия Попчева от Института по етнология и фолклористика при БАН, подробно изследва любителските фолклорни състави у нас и в чужбина в рамките на проект, свързан с измеренията на националната и европейската ни идентичност. Тя стига до извода, че въпросните дейности са се наложили като ядра на социална и културна комуникация зад граница. "В тези танцови групи се събират хора, които иначе никога не биха се срещнали и така се развива среда, в която се създават не само приятелства, но и усещане за общност, взаимопомощ, съвместна празничност, съвместно съжителство", казва д-р Юлия Попчева.

Д-р Юлия Попчева

"Те стават инициатори и проводници на българската култура в чужбина, като я представят пред местната общност. Примерно по време на т.нар. Културни дни, се правят български щандове, представят се нашенски ястия, брошури за България, различни предмети от бита ни, розово масло, както и народните ни танци, носии и песни и всичко, което съответната нашенска група или асоциация притежава като знание и опит за страната ни."

Много често тези танцови групи трябва официално да се легитимират пред местните власти в чужбина и за целта регистрират свои асоциации, които се превръщат в сърцевината на общностния живот на сънародниците ни зад граници.

Танцова група от Бордо, Франция

"Например в Бордо във Франция, където аз прекарах 6 месеца, танцовият състав е представен чрез единствената общобългарска асоциация в града –  казва д-р Попчева. – Така, заедно с още няколко активни дейци, съставът се превръща в ядрото, което сплотява местната българска общност. И това е много важно, защото в Бордо, например, няма българско училище, за разлика от други големи градове, където живеят по-компактни български диаспори. В града няма и българска църква и за богослужение се ползва пространството на една руска църква до града. Така че тази асоциация е единственото място, където сънародниците ни могат да си дадат среща."

Танцовите състави на българите в чужбина имат и своя собствена социална мрежа, изтъква Попчева. Всяка година те се събират на пътуващ събор – "На мегдана на другата България".


Тазгодишното събиране беше през  месец май в Палма де Майорка. Покрай "Мегдана"  преди време беше учредена и Асоциацията на българските фолклорни състави на българите в чужбина.

Освен това има цял пазар, свързан с фолклорни фестивали в Европа. Групите поръчват от България носии, реквизит, музика, образователни материали. Професионални хореографи от България пък често гостуват в Европа на тези състави, за да ги обучават. "Така че връзката между България и тези състави е много жива", пояснява д-р Попчева.

Български фолклорен клуб „Чемшир“ в град Арма, Северна Ирландия

"Някои от тях, извън танцова дейност, имат хорове, някои паралелно развиват и неделни училища. Дори на места има смесени асоциации, като да речем българо-испанска асоциация, която от една страна подпомага българите, преселили се в Испания, а от друга – организира събития, с цел испанците да опознаят България, в т.ч. се опитват да организират екскурзии за испанци у нас. Има едно преплитане на всички тези дейности в опит България да се позиционира равноправно в рамките на ЕС "- казва в заключение д-р Попчева.

Съставил : Венета Николова /по интервю на Яна Боянова за предаването "Европа- Ново поколение" на БНР/ 

Снимки: Асоциация на българските фолклорни състави в чужбина, Българска асоциация в Северна Ирландия, ИЕФЕМ-БАН, Фейсбук/Български фолклорен клуб „Чемшир“ в град Арма, Северна Ирландия

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 14 март 2025 г.

В „България днес“ ви срещаме с Байсе Касъмларлъ – учителката от Брюксел, която децата обожават. Разказваме и за мисията, която промени живота на младата лекарка Д-р Емилия Щърбанова. Кога са били първите богослужения на български език в Берлин, ни казва..

публикувано на 14.03.25 в 19:00

България днес - 13 март 2025 г.

В "България днес" на 13 март разговаряме за съдбата на "Слава", единствената запазена българска подводница, понастоящем музей, закотвен на един от ръкавите на Варненското езеро. Припомняме си делото на епископ Франческо Галони, създател..

публикувано на 13.03.25 в 19:00

България днес - 12 март 2025 г.

В "България днес" на 12 март 2025 година думата има изкуството. Ще научите какви са акцентите в започващия 29-ти международен София Филм Фест, колко силна и дълголетна може да бъде каузата "Артисти за деца". За младите с подкрепа и поклон – срещаме ви с..

публикувано на 12.03.25 в 19:00