В България има 120 хиляди глухи хора, по неофициални данни. Много от тях не искат да учат жестов език, въпреки че им е полезен. В училищата няма превод за нечуващите деца… Всичко това са обективни факти, които се превръщат в движещ мотив за родения в семейството на глухи с късмета да е чуващ Борис Бъндев. Той се заема с мисията да облекчи живота на поне някаква част от тези хора, чийто глас държавата не може да чуе.

Заедно със своя приятел Александър Калинов, Борис основава компания, чиято цел е да запознае по-широк кръг хора с жестовия език. Сред клиентите, с които работят са общини, банкови институции и частни компании. Своите услуги, Борис и Александър предложиха и на Българското национално радио и така се роди видео поредицата на обществената медия "Новини на жестов език". Тя се осъществява съвместно с Академията за глухи деца "Анди и Ая", основана от Даринка Борисова с глух жестов преводач Красимирка Жечева.

"Представи си, че ти си човек, който се интересува от новините и какво става по-света и, пускайки си телевизия или нещо онлайн, преводът е в едно квадратче 5 х 5 см и можеш едвам да го прочетеш и разбереш. Такава е реалността, че един глух човек ако иска да гледа новини на жестов език трябва да се помъчи, да се приближи. Аз виждам това по моя баща, който е глух и много често даже става от дивана и отива до телевизора, за да може да го види. Освен това, много често журналистите говорят много бързо и самият жестов преводач изостава, което се отразява на качеството на превода. Говорихме с Иво Тодоров (директор на дирекция "Дигитални програми" в БНР) именно за този проблем и той много добре прие идеята. Каза – „момчета, хайде да направим тази видео рубрика“ – и стана спонтанно, но пък изключително нужно за глухите хора, които могат да се наслаждават на нашия иновативен формат, в който преводачът е в центъра на кадъра и е своеобразен водещ на новините."

Един глух човек в България много трудно може да бъде обслужен в простички за повечето хора ситуации, като това да си изтегли кредит, да си оправи документацията и т.н. Затова Борис да мисли нови възможности как да направи изучаването на жестовия език интересно и приятно занимание за по-широк кръг от хора: "Общуваме с езика на тялото и нашата мисия е да разпространим този език и да покажем колко е важен в ежедневната ни комуникация с хора, които са малко по-различни от нас". Затова в платформата на двамата приятели са качени видеа, в които провеждат разговори на различни теми само с помощта на ръцете си. На жестов език са преведени дори и няколко български песни.

Превърнал отдавна работата си в призвание, Борис е свидетел на липса на воля от институциите относно превръщането на жестовия език в задължителен за обучение в специализираните училища за глухи деца:

"Темата е много деликатна поради факта, че заради липса на ясна регулация, ясни закони и ясна програма, така са устроени нещата в училищата, че не е поставен акцент върху жестовия език. Логично е, когато чуем за глух човек, да го обвързваме с жестовия език, но иронията е, че в училищата масово не се преподава на жестов език. Това не е по вина на учителите, нито на директорите, а заради липсата на адекватна регулация или закон, който да изисква това от училищата. Затова много често децата излизат от там, без да могат нито да говорят и да общуват адекватно, нито да владеят жестов език, което е много шантаво" – обяснява Бъндев и дава за пример разговор с негова приятелка, която има две деца, учещи в такова училище:

"Едното е 4-5 клас, другото е в 10-ти и тя ми казва, че тези неща в училище едно време не са учени, защото никой не ги е обяснявал на жестов език. Например, ако на теб или на някой твой приятел се роди глухо дете, лекарите препоръчват да му се сложи слухов апарат. Разбирам това решение, но много разпространен е митът, че един слухов апарат може магически да разреши всичките ти проблеми. Оказва се обратното – много повече задълбочава изолацията на едно дете. Казвам го и от моя личен опит – езикът може много да помогне на едно дете да се социализира и да се, чувства по-добре както сред глухи деца, така и сред чуващи."

В тази връзка по инициатива на Академията за глухи деца в някои средни общообразователни училища вече се изучава жестов език, уточни събеседникът ни.

По неофициални данни жестовите преводачи у нас са около 180, но активните от тях са около 20. Бройката им на фона на 120 000 души е крайно недостатъчна, също както и тази на обучените в курсовете на Борис и Александър за последните 3 години, 1000 души. Въпреки това Бъндев е оптимист, че върви в правилната посока и в близките пет години картината ще се промени.

Снимки: Facebook/ Stray Sheep, БНР, Facebook /Борис Бъндев