Преди повече от 75 години възниква нуждата децата на българските градинари в Словакия да се обучават, но някъде, където в едно с останалите науки, да успеят на бащиния си език да научат историята и културата на народа си. Така българи от Нитра, Комарно, Банска Бистрица, Прешов и Кошице решават да изградят свое училище. Всички те даряват частица любов от себе си, но и немалко парични средства, за да го има школото.
А днес средното училище "Христо Ботев" в Братислава привлича както българчета, така и деца от други националности – словаци, унгарци, украинци, руснаци...
Третият език, който всеки възпитаник на Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава задължително усвоява е английският. За високото ниво на обучение говори фактът, че българското училище редовно попада в Топ 5 на словашките средни училища. Рейтинговата система се гради на базата на резултатите от зрелостните изпити. А успеха на учениците си Николай Йорданов обяснява както с личната им мотивация, така и с прагматичното им решение да се явяват вместо на четири задължителни матури, както е в словашкщите училища, само на две - в нашето. Освен това, заради разликата в образователните системи, учениците в българското училище са по-напред с учебния материал.
„Ние сме с приблизително 2 години по-напред от тях. Нашите деветокласници знаят повече техните деветокласници, които по математика, биология и химия, например, са на ниво наш 7 клас. И, когато един наш деветокласник кандидатства след 9 клас, той е направо гениален. Защото в словашките училища се занимават с дроби, докато нашите деца в 9 клрас вече решават системи уравнения с две неизвестни от втора степен. Ние имаме повече от 20 ученици, които пътуват от Австрия, от Унгария и от други населени места в Словакия, отдалечени на 20 – 30 км от Братислава. Това са 1/5 от всичките ни ученици. Т.е. представете си каква трябва да е мотивацията им, за да стават всяка сутрин в 5:00 часа, за да са в училище в 8:00?! При нас взаимоотношенията са много добри, както между самите ученици и между колегите, така и между учител и ученик. Тук не правим компромиси и децата знаят, че могат да разчитат на справедливост – и отличникът ще получи двойка, ако не знае, и двойкаджията ще получи шестица, ако положи усилия и покаже резултати. На това се дължи и доброто ни представяне в словашката рейтингова система. Само си представете – словашки ученици, които на матурите по български език изкарват оценка над много добър. Това е невероятен успех. А ние винаги сме имали среден успех „много добър“ по български език“.
Друга предпоставка за успех са малките паралелки в училището ни в Братислава. За разлика от училищата в България, където има по 25-30 ученика в клас, в него броят на децата в паралелка е между 10 и 17. Това позволява на учителите да прилагат много по-добре индивидуалния подход на работа.
„И сега един учител, когато дойде тук, той още първата или втората година знае, че Томаш ще сгреши тези две дроби, когато ги смята. Знае, че когато спряга глаголи, Матей ще обърква твърдо „и“ или меко „и“ в края на думата. Т.е. ние ги познаваме до такава степен, че родителите им ни се доверят напълно, което е много важно“.
Не на последно място самите преподаватели учат от учиниците си, признава ни директорът на училището и преподавател по математика, физика и информатика.
„Защото нашите деца поддържат и нас млади – казва Николай Йорданов. - Но те ни предизвикват и да следваме тяхното темпо. Например, също като тях, ние трябва да занем какво е актуалното течение в музиката, която слушат, ние трябва да сме в час с изкуствения интелект в колите, в телефоните… Е да, разбира се, едни от нас на 40, други на 30, 50 или 60 години. Но, искаме или не искаме трябва непрекъснато да учим. Защото тези 12 ученика в клас, след като са се прибрали вкъщи, са отворили словашката електронна платформа за образование „Смарт бук“ или пък нашата „Уча се“, или са влезли в съответната дигиталната раница през министерството на образованието. Там вземат, че прочетат няколко любопитни факта, дойдат в училище и ни засипват с въпроси, защото сме им им насреща. Ние съответно трябва да реагираме веднага на въпросите им.
Колкото те четат вкъщи вечер, толкова и ние се самообучаваме. И постоянно си звъним с колегите и се питаме - ти прочете ли това, прочете ли онова... И си живеем с нашите си проблеми, за да могат децата да са добре. Но, ако сега спрете някое дете навън и го питате без аз да съм там, те ще ви кажат, че нямат въпрос, на който да не са получили отговор от учителя си. И сега аз, заради тях, имам профил в ChatGPT, защото те там всички имат профили и се опитват да си пишат есета през него (смее се). Най-много ми харесва, че в последните 7-8 месеца ползват този ChatGPT и в трите езика, които се изучават при нас – български, словашки и английски. И правят сравнения - лингвистични и всякакви други - между това как този чат бот им е отговорил в единия език, а как в другия или в третия. И, за да поддържаме ниво, тук непрекъснато нещо се работи. Няма свободен следобед. Ето и днес учителите ни имат обучение - за работа в мултикултурна среда. Защото имаме деца от Словакия, от Украйна, от Унгария, от Австрия… И трябва да сме в час!“.
Снимки: Красимир МартиновВ посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Всички те са част от..
Изложба “Светът на траките” ще бъде открита на 20 ноември т.г. в галерия “България” в Рим. В своеобразно пътуване сред изкуството, красотата и мистериите тя ще ни отведе до корените на древна цивилизация, просъществувала по нашите зами. Експозицията..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България..