В неделя, 9 юни, България избира състав на 50-ото Народно събрание. Това са шести подред предсрочни парламентарни избори в рамките на две години и половина, но този път съвпадат и с вота за нов Европейски парламент, така че българите трябва да излъчат и своите 17 представители там. Кампанията за национален парламент обаче успя да заглуши европейския дебат в страната ни и то в момент, когато България е на прага на еврозоната, а обществото ни е разделено между подкрепа за еврото и притеснението от евентуален ръст на инфлацията при загубата на националната валута.
Борбата с бедността е една от водещите теми за европейците в настоящата кампания за ЕП, сочи проучване на Евробарометър от февруари-март т.г. За 1/3 от анкетираните тя е от първостепенно значение, следвана от темата за здравеопазването (32%), създаването на нови работни места и сигурността и отбраната с равни проценти (31%). Приоритет в политиката на съюза според избирателите е и енергетиката, но дебатът в България по всички тези теми и решенията, които трябва да бъдат защитени в следващия Европарламент е вял и не ангажира сериозна обществена енергия.
Предстоящите евроизбори ще бъдат много по-различни от последните през 2019 година – прогнозира политологът Иван Кръстев по време на дискусия в София, посветена на евровота.
„През 2019 -а изборите преминаха почти изцяло под сянката на Брекзит. Деветнадесет партии в различни страни на Европейския съюз настояваха за референдум или по отношение на участието на тяхната страна в Европейския съюз, или по отношение на еврото. Настоящите избори от тази гледна точка са различни. Много от партиите, които тогава искаха такива референдуми, спряха да ги искат. България в това отношение е по-скоро изключение. След тези 5 години, които в голяма степен бяха повлияни и от Covid-кризата и от руската агресия в Украйна, много от крайните партии вляво и вдясно изведнъж престанаха да искат да излязат от ЕС. За мен една от най-важните характеристики на тези избори е много особената комбинация между фрагментация и поляризация. Поляризация има, но това не е старата поляризация между тези, които искат да излязат и тези, които искат да останат в ЕС. Поляризацията минава по различни теми. Европа се оказа много по-обединена именно защото преживя пет големи кризи едновременно /климатична, инфлационна, бежанска, Ковид и войната в Украйна – бел.ред./ и всяка от тях има значение за отделния човек.“
Европейските избори не са в полезрението на българските партии, според заместник-директора на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
"В интерес на истината тези избори можеха да бъдат добре подготвени, тъй като за тях започна да се говори преди доста месеци. В момента, в който стана ясно, че те ще съвпаднат с националните, политическите партии абсолютно спряха да се интересуват от темата. Започнаха да вкарват всичките си ресурси само в националната кампания. На въпроса, какво правим в Европейския съюз, отговарям така - аз мисля, че това е огромен дълг на българските политици, които никога не желаят да се занимават с този въпрос. Една част - защото се надяват в Европа да не ги забележат и те само да ходят и да гласуват, когато трябва, а през останалото време да не им се бъркат. И друга част - просто защото не могат от въртележката на българската политика изобщо да направят така, че ЕС да стане част от кръгозора им."
Фактът, че дебатът за бъдещето на ЕС през следващия мандат на ЕП е изместен от вътрешнополитическите теми е притеснителен, но не е изненадващ – твърди и икономистът Евгений Кънев.
„Българите не са толкова заинтересовани какво ще правят нашите депутати в европарламента – обясни Кънев в интервю за Радио България. - Даже, бих казал, има едно такова неприкрито лошо отношение към евродепутатите, защото се възприемат като хора, които отиват за големи заплати и като хора, които са свързани с ръководството на партиите, без самите те да имат някаква роля в този Европейски парламент. Европейската тема е доста на заден план, защото ролята на Европейския съюз и как той влияе върху живота на българите не е популярна в България.“
Според Кънев промяната е възможна, но трябва да започне на политическо и да продължи на медийно ниво:
„Това зависи естествено от самите партии и второ - от ръководство на държавата, в лицето на Министерски съвет, който има задачата да обяснява на обществото. Освен това най-много, бих казал, от БНР и БНТ - обществените медии, които реално имат задача да обясняват по популярен начин защо сме в Европейския съюз, каква е разликата между Европейски и Съветски съюз, която много българи не разбират, и защо България има големи ползи от своето членство? Тези неща са изключително важни за това как работи нашето общество и ще стане много ясно защо ние, на практика, не сме достоен член на Европейския съюз, защото нямаме върховенство на правото. А това е фундаменталната ценност на Европейския съюз. Ключов момент е, че партиите, които не са заинтересовани от върховенство на правото, не са заинтересовани да популяризират Европейския съюз.“
Снимки: БГНЕС, личен архив Евгений Кънев
“Продължаваме промяната – Демократична България” внесе две жалби в Конституционния съд, свързани с проведените на 27 октомври т.г. парламентарни избори. В първата – на основата на аргументи, събрани от юристите на гражданското сдружение БОЕЦ, се..
Държавният глава Румен Радев изрази надежда въпросът за избор на председател на новото Народно събрание да се реши бързо, предаде БТА. След к летвата на новите конституционни съдии , президентът коментира пред журналисти, че се надява народните..
Депутатите направиха втори неуспешен опит да изберат председател на 51-вото Народно събрание. От издигнатите пет кандидатури Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Андрей Цеков от “Продължаваме промяната – Демократична България” отново отидоха на балотаж, но..
Преди шестия опит да бъде избран председател на парламента, народните представители са по-скоро скептични. Кандидатите за председател за Народното..
Българските депутати доказаха на практика твърдението, че ако се прави едно и също отново и отново, не може да се очаква различен резултат. Днес те се..
В присъствието на президента Румен Радев и Нгуен Ван Нен, секретар на партийния комитет на Хошимин, кметът на София Васил Терзиев и Нгуен Ван Зунг..