"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода на кавал Димитър Карамитев. Той е изпълнител от Тракийския край, но дълги години живее извън родината, във Виена, заедно със съпругата си Магдалена, която пък е певица с богат репертоар от различни фолклорни области. Наскоро Димитър и Магдалена Карамитеви се върнаха у нас за участие в концерт, заедно с Оркестъра за народна музика на БНР. Там те изпълниха своя авторска музика, която определят като "малък автопортрет" и разказ за живота им.

"Винаги съм бил в обкръжение на много музиканти, певци – семейството ми е свързано с българските традиции. Моят дядо беше кавалджия и се беше  превърнал в нещо като регионална звезда в целия Ямболски окръг, около гр. Елхово" – разказва кавалджията Димитър Карамитев пред Радио България:

В годините между  1996 до 2000-а, като студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Димитър Карамитев създава много контакти със свои колеги, също отдадени до днес на българския фолклор. В студентските години са техните първи съвместни изяви, а Димитър Карамитев определя себе си като почитател най-вече на сватбаро-сбораджийската сцена от Тракийския регион.

"Аз все още я харесвам /тази музика/, макар да се оказва, че тя все повече отпада. Като че се изгуби цяло едно поколение, възпитано в изпълнение на този тип музика. Кризата в това отношение е много осезаема, поне за мен, защото се връщам към България и това ми носи най-много болка и размисли. Все още има музиканти от всички поколения, които са прекрасни изпълнители, на всички фолклорни инструменти, а и във вокалното изкуство, които много добре могат да поднесат всяка една песен. Но слушатели и ценители на тази музика липсват все повече. Аз съм от поколението, което помни как тогавашните изпълнители само с изсвирване на дадена фраза можеха да предизвикат възторг у ценителите. Сега народната музика стига до сърцето на все по-малко хора, тя не ги докосва. И самите музиканти са допринесли за това, ние се настроихме да печелим по-бързо и по-лесно и изкуството падна малко в жертва на нашето време. Всеки се опитва да бъде по-често на сцената. Тук обаче идва и компромисът с качеството на музиката."

"Благодарение на случайността след двугодишен престой там /във Виена/, аз създадох контакти и стигнах до българската музикална общност в Австрия. Тя не е съставена от много народни музиканти, но има много изпълнители на класически инструменти и България е много добре представена в това отношение. Много студенти идват във Виена, някои остават, други се връщат обратно. Там се създаде приятелството ми с внуците на Панчо Владигеров, които живеят във Виена. Константин Владигеров – който свири на кларинет и пиано, и Александър Владигеров, който е изявен тромпетист. В техните концерти те винаги използват фолклорни елементи и започнаха да ме канят. Имаме доста изяви и четири албума, в които участвам и аз. През годините сме работили за най-големите театри, а благодарение на тях създадох още повече контакти по света" - споделя Димитър Карамитев в интервю за Радио България.