Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Карамитев: Българският кавал е най-богат на орнаменти – чрез него говори голямата душа на народа ни

Снимка: Ани Петрова

"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода на кавал Димитър Карамитев. Той е изпълнител от Тракийския край, но дълги години живее извън родината, във Виена, заедно със съпругата си Магдалена, която пък е певица с богат репертоар от различни фолклорни области. Наскоро Димитър и Магдалена Карамитеви се върнаха у нас за участие в концерт, заедно с Оркестъра за народна музика на БНР. Там те изпълниха своя авторска музика, която определят като "малък автопортрет" и разказ за живота им.

"Винаги съм бил в обкръжение на много музиканти, певци – семейството ми е свързано с българските традиции. Моят дядо беше кавалджия и се беше  превърнал в нещо като регионална звезда в целия Ямболски окръг, около гр. Елхово" – разказва кавалджията Димитър Карамитев пред Радио България:

"Аз доста късно започнах да свиря на кавал, някъде около 15-годишен, в гимназията в гр. Котел. През тези години единственият път, по който исках да вървя беше към Академията в Пловдив. Подобни дървени духови инструменти има във всички съседни на нас държави, но като че в Българя кавалът – във вида, в който го познаваме – си е намерил мястото. Всеки казва, че чрез инструмента говори душата ти, та затова чрез кавала говори нашата българска душа. У нас и душата е по-богата, затова трябва да използваш повече орнаменти, за да й дадеш глас.На другите места, където има кавал, той не е така разнообразен и остава такъв, какъвто е прастарият инструмент. Благодарение на Теодосий Спасов и неговия начин на музициране с кавал, а и разпространяването на тази музика по света, той е проправил път на не един кавалджия като мен. Като се срещна с други музиканти, например германци, холандци, австрийци, и те като чуят кавал, веднага са отворени за този инструмент, защото познават творчеството на Теодосий Спасов. Допринесъл е много този инструмент да се задържи на сцена, да е свързан с други джаз инструменти и едновременно с това да се свързва с музиката на България." 

В годините между  1996 до 2000-а, като студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Димитър Карамитев създава много контакти със свои колеги, също отдадени до днес на българския фолклор. В студентските години са техните първи съвместни изяви, а Димитър Карамитев определя себе си като почитател най-вече на сватбаро-сбораджийската сцена от Тракийския регион.

"Аз все още я харесвам /тази музика/, макар да се оказва, че тя все повече отпада. Като че се изгуби цяло едно поколение, възпитано в изпълнение на този тип музика. Кризата в това отношение е много осезаема, поне за мен, защото се връщам към България и това ми носи най-много болка и размисли. Все още има музиканти от всички поколения, които са прекрасни изпълнители, на всички фолклорни инструменти, а и във вокалното изкуство, които много добре могат да поднесат всяка една песен. Но слушатели и ценители на тази музика липсват все повече. Аз съм от поколението, което помни как тогавашните изпълнители само с изсвирване на дадена фраза можеха да предизвикат възторг у ценителите. Сега народната музика стига до сърцето на все по-малко хора, тя не ги докосва. И самите музиканти са допринесли за това, ние се настроихме да печелим по-бързо и по-лесно и изкуството падна малко в жертва на нашето време. Всеки се опитва да бъде по-често на сцената. Тук обаче идва и компромисът с качеството на музиката."

"Благодарение на икономическата ситуация в нашата държава, дори сега продължава да се увеличава българската емигрантска общност в чужбина – както в Австрия, така и в другите европейски държави" – забелязва Димитър Карамитев:

"Благодарение на случайността след двугодишен престой там /във Виена/, аз създадох контакти и стигнах до българската музикална общност в Австрия. Тя не е съставена от много народни музиканти, но има много изпълнители на класически инструменти и България е много добре представена в това отношение. Много студенти идват във Виена, някои остават, други се връщат обратно. Там се създаде приятелството ми с внуците на Панчо Владигеров, които живеят във Виена. Константин Владигеров – който свири на кларинет и пиано, и Александър Владигеров, който е изявен тромпетист. В техните концерти те винаги използват фолклорни елементи и започнаха да ме канят. Имаме доста изяви и четири албума, в които участвам и аз. През годините сме работили за най-големите театри, а благодарение на тях създадох още повече контакти по света" - споделя Димитър Карамитев в интервю за Радио България.


Снимки: Ани Петрова, БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Разказвай ми за нещо"

Познаваме Тома Здравков като един от най-характерните гласове на българския рок. След период, наситен с участия в телевизионни предавания и формати, той отново се занимава активно със създаване на нова музика и реализира нови песни. След като от..

публикувано на 01.10.24 в 10:15

В музиката няма невъзможни неща

На 1 октомври светът празнува универсалния език на музиката. Едва ли някой се съмнява в способността на това изкуство да лекува душите и да окрилява мислите, но днес ще добавим още една история, която доказва това – тази на единствения незрящ..

публикувано на 01.10.24 в 09:10

"Един път на един милион"

Най-новата песен на Влади Ампов - Графа е "Един път на един милион". Автор на музиката и аранжимента е самият Влади, а за текста се е обърнал към Руши Видинлиев. Тази творческа среща не е първата за тях – предишната им колаборация беше преди 20..

публикувано на 30.09.24 в 10:15