Изборите в Австралия протичат спокойно, без констатирани нарушения, но и при по-ниска избирателна активност сравнено с предходните избори за народни представители и президентска двойка. Тази година на Зеления континент изборните секции са с две по-малко. В Нова Зеландия секция в Крайстчърч не отвори и сънародниците ни там могат да упражнят правото си на глас само в най-големия град Окланд. В Австралия не се сформира секция в Аделаида, и така възможността да упражнят правото си на глас сънародниците ни имат в петте големи града – Сидни, Мелбърн, Пърт, Бризбън и в посолството ни в столицата Камбера.
Причината отново се крие в по-слабата активност от страна на българската общност тук, казва специално за Радио България Манчо Манев, член на изборната секция в най-големия австралийски град Мелбърн. Присъствието на българите като цяло в Австралия и в Нова Зеландия е доста минорно, уточнява той и допълва, че не можем да се сравняваме с големи общности като македонската или гръцката. „Например в Мелбърн има над 300,000 гърци и това е нещо огромно.“. Три часа преди края на изборния ден в Мелбърн, (13 часа българско време) пусналите своя вот са 80 души.
„Сред хората тук вече се вижда изборна умора. Чуват се между тях подмятания- Дано да не се видим пак след няколко месеца по същия повод. Повечето са мотивирани да гласуват за една обединена и по-силна България. Надяват на положителен изход и на съставяне на правителство, но времето ще покаже.“- каза за Радио България Манчо Манчев. За пореден път той е пряко ангажиран с политическото бъдеще на родината, определяно от гражданите й. След поставения рекорд по брой на гласоподаватели в секцията през 2022 година – 135 души, през април 2023 те са били едва 87, а днес трудно може да се очаква по-висок брой предвид факта, че понеделник е официално почивен ден в Австралия и много хора са заминали на кратки семейни почивки уточнява Манев. Въпреки големите разстояния и днес, за да стигнат до избирателните урни, е имало наши сънародници, които са пътували повече от два часа в едната посока и това според българинът е достойно за уважение.
„До момента гласуваха, както и възрастни българи над 80 години. Така забелязваме днес и много младежи, които за пръв път упражняват правото си на глас в Австралия, което ни дава една надежда, че сред младото поколение този въпрос се дискутира и тях ги интересува какво се случва в България.“
Изборът на нов Европейски парламент, част от който е и България, не е актуален сред сънародниците ни в Австралия. Предвид законовите изисквания за уседналост право на вот за ЕП имат само българските граждани с постоянно пребиваване на територията на ЕС, а на Зеления Континент те могат да го упражнят в секцията към посолството ни в Камбера.
„Няколко човека само попитаха дали днес са изборите и за Европейски парламент. Повечето от тях даже не бяха осведомени и не знаеха за него.“- казва Манчо Манев, който въпреки всичко се надява след 10 юни 2024 година да види една „обединена, силна и гледаща в бъдещето, заедно с Европа България на младите хора. България на иновациите.“
Четири часа преди края на изборния ден избирателната активност и в третия по големина австралийски град Бризбън е значително по-ниска от предишните парламентарни и президентски избори. „49 човека са гласували до момента, което бих казала, че е около 20% по ниска избирателна активност.“ казва за Радио България Калина Богданова, зам. председател на секцията.
„Хората, особено тези, които живеят от много години в Австралия, наистина им е много трудно да се следят всички политически процеси в България. Те са твърде динамични. При четиригодишен цикъл нещата са доста по-лесни и организирани, но при три, шест, деветмесечни интервали на избори наистина, когато си зает с живота си тук е доста трудно да разбереш, че дори си има избори в България. Всъщност до много хора не стига тази информация. Това е една от причините за ниската избирателна активност тук. Другата причина е че вече има голяма доза апатия, ето ние идваме един, два, пет пъти да гласуваме, а нищо не се променя. Предполагам, че това го има и в България. И в този смисъл профилът на избирателите тук са от една страна хора, които са твърдо убедени в смисъла на демокрацията и по скоро задължението да гласуваш, като твое гражданско задължение. Другата група са българи, които са тук на гости на свои приятели, семейство и просто искат да упражнят правото си на глас. И разбира се ние, които живеем в Австралия, които сме запалени по идеята за демокрация.“- казва ни Калина.
Самата тя живее от близо десет години в Австралия и днес за пети пореден път е част от изборната секция в Бризбън.
„Честно казано, наистина вярвам, че когато един народ се е борил за каквото и да е било човешко право, включително правото да гласуваш, и особено бидейки жена, според мен е наистина безотговорно към себе си и към народа си да избереш да не упражни това право. От друга страна вярвам, че моят много, много, много малък принос може да направи България една идея по-добра.“
За Калина Богданова по-добра България означава европейска, демократична и не корумпирана държава. Надява се личностите, които ще „назначим“ днес в бъдещето Народно събрание да бъдат културни и ерудирани хора, които ще взимат решения не под натиска на партийните си ръководители, а от идеята за това в каква държава те искат да живеят и най-вече в каква държава искат да живеят бъдещите им поколения. „Защото всяко решение, което вземаме днес има отражение върху бъдещето ни десетилетия напред.“- казва българката.
Снимки: личен архив
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г. българското училище “Кирил и Методий” в Париж. На нея са поканени всички родители, чиито деца имат..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..