Политическата криза в България роди изненадата на предсрочните парламентарни избори – шести за по-малко от три години. От шестпартиен парламентът ни нараства с една политическа сила, като 13 депутати ще има непознатата доскоро политическа партия "Величие". От друга страна, вероятността за съставяне на стабилно правителство сякаш остава блян за оптимисти.
Новата парламентарна партия "Величие" беше припозната от голяма част от българските гласоподаватели в чужбина, като дори изпревари лидера в "класацията" – ГЕРБ-СДС. "Причината за припознаването на тази партия от сънародниците ни зад граница е, че с времето се превърна в традиция, те да търсят и гласуват за личности, изразители на протестните настроения, които са ги обзели" – посочва пред Радио България Първан Симеонов от агенция "Галъп Интернешънъл".
Коментирайки сигналите, които излъчват българските граждани с вота си на 9 юни, социологът сподели, че следи формацията още преди началото на кампанията – пътувайки из страната е получавал множество въпроси от граждани относно едно от разпознаваемите ѝ лица – полк. Николай Марков, работил дълги години в службите за сигурност, а днес кандидат за депутат от "Величие". Що се отнася до мобилизирането на вот от чужбина, той акцентира на няколко факта:
"Партии като "Величие" са базирани в социалните медии и много лесно достигат до тези общности. Освен това тази партия, както и "Възраждане", направиха солидна кампания навън. Пътят, който "Възраждане" отъпка, изглежда се оказа удобен и за други формации. Да не забравяме, че някои хора от "Величие" действаха заедно с "Възраждане" в първите години на създаването им."
ДПС е партията, която в изборния 9 юни получи най-много гласове зад граница. Традиция е тя да има силна подкрепа от гласоподавателите в Турция, където бяха разкрити най-много избирателни секции. Дали само от там обаче е дошъл резултатът им?
"ДПС са се справили порядъчно добре, защото най-големият въпрос беше дали новото ръководство на партията импонира на гласоподавателите им в Турция – коментира социологът. - Оттам те получиха около 40 000 гласа (от общо 366 562), което не е малко, но е възможно да има някакъв спад, който да са се опитали да компенсират с увеличението им в България, сред публики, които не са от турската общност, но това не се вижда."
Първан Симеонов обръща внимание, че ДПС, ИТН и ВМРО са единствените политически сили, които номинално повишават гласовете си, спрямо предишните избори. Случилото се с ВМРО е по-скоро любопитен факт, каза социологът като уточни, че на предишните избори те са събрали около 20 000 гласа, а сега малко над тази бройка.
"Това е важно, защото е част от общата тенденция да се представят по-добре формации, които имат малко по-протестно звучене или такова, което е по-радикално-националистично. Такъв е случаят и с "Има такъв народ", които също повишават процентите си. Но в случая голяма част от доброто представяне на ВМРО се дължи на кандидатурата на Ангел Джамбазки."
Освен че победителите всъщност загубиха подкрепа, например лидерите от ГЕРБ-СДС загубиха над 100 хиляди гласа в сравнение с предходни парламентарни избори, този вот ще остане в историята с най-ниската избирателна активност от началото на демократичните процеси в България.
Отливът на гласоподаватели трябва да е червена лампа за политиците – показва умората и изхабяването електората, което влияе върху качеството на демокрацията в България, коментират анализаторите. Фактът, че изборите бяха "2 в 1" не успя да помогне за повишаване на активността.
"Криво-ляво достигнахме до 2 100 000 валидни бюлетини, а ако към тях добавим невалидните и тези, на които е отбелязано "Не подкрепям никого", броят им ще достигне 2 300 000, което е рекордно ниско", посочва Първан Симеонов.
Към причините за нежеланието на сънародниците ни да гласуват, той добавя и факта, че част от тях продължават да са политически непредставени. Този сегмент от обществото ни е съставен от онези, които са малко по-източно ориентирани – посочва Симеонов и подобно на много други анализатори вижда политическа ниша за евентуалната поява на нова формация, свързана с президента Румен Радев, който се радва на завидно политическо доверие в страната ни. Защо подобен нов политически проект има потенциал?
"Президентът може да говори на тези хора, но в същото време и на центристите, но трудно говори на про-западните либерали. Затова, може би, от президента би могла да се появи заявка за обединяването на т.нар. "изток" с т.нар. "център". Причината е, че изтокът у нас винаги досега е бил до известна степен изолиран, главно заради монопола на ДПС."
Социологът смята, че подобно обединение е трудна задача:
"Все пак трябва да съумее да запази и западността, а президентът в това, отношение, е малко на ръба. Успява горе-долу да говори на западния език, но не бих казал, че се престарава. Именно в това се крие неговата най-добра възможност, тъй като целокупното българско общество не е най-старателно евроатлантическото."
Резултатите от изборите "2 в 1" провокираха и знакови оставки в две от политическите формации. Вчера своята подаде лидерът на "ДА, България" Христо Иванов, а днес същото стори и председателят на БСП Корнелия Нинова. Какво следва ва българската политическа сцена – предстои да разберем съвсем скоро.
Снимки: БГНЕС, БГНЕС (архив), ДПС Пресцентър
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия вдига ветото си и вероятно от началото на 2025 г. България и Румъния ще станат пълноправни членки на..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На..
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия..