Към Родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
А.Далчев, 1965 г.
Един от най-значимите български поети – Атанас Далчев – е роден на 12 юни 1904 г. в Солун, в заможно семейство, живеещо близо до Бялата кула. Баща му Христо Далчев е сред видните българските граждани в Солун – юрист по образование, той е преподавал турски и български език в прочутата Солунска мъжка гимназия. Избран е за депутат от окръг Серес в Отоманския парламент по времето на Хюриета. Христо Далчев е един от представителите на българската общност, и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград. След това семейството се мести в София и построява малка къщичка на ул. "Солунска".
Атанас Далчев е създател на т.нар. предметна лирика в българската поезия и, заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов, основават цяло направление в съвременната българска поезия – припомня пред БГНЕС литературният критик проф. Михаил Неделчев.
Преди 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – "Стихотворения", "Прозорец", "Париж" и "Ангелът на Шартър". Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговарял: "Не, аз пиша само хубавите си стихотворения."
Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни 5 европейски езика. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни премии. Именно чрез преводите си след 1944 г. изхранва своето семейство.
Далчев е и изключително проницателен литературен критик. Брат на Атанас Далчев е големият скулптор Любомир Далчев, който по времето на социализма емигрира и остава да работи в САЩ.
Въпреки, че не е репресиран след 9 септември 1944 г., творецът до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика. За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.
Едва през 1965 г. Атанас Далчев отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдейства за това. Именно тогава издава своите изключително силни знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до днес.
Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрагменти, които някои сравняват с афоризми. Проф. Михаил Неделчев цитира два от тях: "Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята." и "Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва".
Гласът на поета Атанас Далчев е съхранен в Златния фонд на БНР, където се пазят записи на няколко стихотворения, прочетени от самия поет. В едно от тях – "Кукувица" – той описва родния си Солун и вярата, че пророчествата за бъдещето носят само нещастия в настоящето …
"…Тайнствената книга
на битието е необходимо
ний да четеме лист по лист, с надежда,
без да поглеждаме напред…."
"Кукувица", 1963г.
Редактор: Иво Иванов
Снимки: bulgarianhistory.org, БГНЕС
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..