Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във Византия поражда в онова културно пространство, наречено от италианския българист Рикардо Пикио Slavia Orthodoxa. Неотдавна ученият от университета в Месина участва в международния форум за кирилицата в София и Пловдив "Азбука. Език. Идентичност".
"Много е важно да се подчертава ролята на азбуката, на която пишат милиони души по света", казва доц. Марко Скарпа, свързан с България в професионален, духовен и житейски план. Представя себе си като славист, чиито научни интереси му проправят път към нашата страна.
"Първите ми славянски езици бяха руски и сръбски – разказва изследователят. – След като започнах да се занимавам със средновековни ръкописи, ми потрябва и български език. Дойдох в България и моята първа учителка ми каза, че щом знам два славянски езика, третият ще ми бъде безплатен. Този безплатен български език беше толкова важен за мен, че няколко години работих в Кирило-Методиевския център при Българската академия на науките. Дори жена ми е българка, така че това е една голяма връзка с България."
Последните си научни занимания доц. Марко Скарпа посвещава на ръкописите от времето на цар Иван Александър – управлявал по нашите земи между 1331 и 1371 година. "Има още много материали, които трябва да се изучат", изтъква той. Проучванията за южнославянските кописти извършва заедно с Института по математика и информатика при БАН по проект в Кирило-Методиевския център.
"Интересното е, че в сравнение със сръбските ръкописи българските са по-малко от половината и това вероятно говори за факта, че България е превзета от османските турци преди Сърбия и много от тях са били унищожени с разрушаването на манастирите – казва доц. Марко Скарпа. – Това твърдение се основава на точните данни, които сме събрали в нашата електронна база данни (съдържаща над 435 ръкописи на кирилица – бел. ред.). Друг важен факт е сътрудничеството между нас, филолозите, и информатиците, за да се възползваме от новите технологии, както и от опита и знанията на учените от различни дисциплини. В момента с помощта на информатиката работим върху описанието на почерците на копистите, въпреки че в славянската палеография все още няма общоприета методика за това."
Ученият добавя, че в края на юли т.г. в София ще се проведе лятна школа по палеография с участието на около 30 души от различни европейски страни, които ще работят именно върху предизвикателството с почерците на хората, преписвали ръкописите през XIV век.
Според доц. Марко Скарпа неговата и на колегите му изследователска дейност не е толкова носталгия по миналото, колкото основа за построяването на по-хубаво бъдеще за България, за Европа, за целия свят. "Защото бъдещето се основава на познанството на миналото", пояснява той. Ученият си представя Стария континент като своеобразна полифония от езици, подчертавайки, че в това многогласие страната ни има свой принос.
"Идентичността на един народ се състои в неговия език – казва още доц. Марко Скарпа. – Именно езикът съединява хората, а азбуката е начинът той да бъде фиксиран. Езикът и азбуката не бива обаче да служат за противопоставяне на един към друг, а да се оценяват като общо богатство. Ако използваме само един език – например английския, ние обедняваме. Ще бъдем по-богати, когато събираме различните езици и азбуки и това е едно хубаво основание и принцип на Европейския съюз."
За съжаление, намалява броят на университетите в чужбина, в които може да се изучава български език, потвърждава ученият изнесените данни на конференцията за кирилицата.
"Хубавото е че в Италия в почти всички университети, където се преподават славянски езици, студентите трябва да учат и предмет, наречен "Славянска филология" (Filologia slava), който се доближава до старобългаристиката – добавя той. – Това все пак им дава начин да се запознаят с нещата, които са съществували по българските земи – ключов момент за славянските езици са азбуката и книжната продукция тук. Виждам, че моите студенти се интересуват от България и от старобългарската традиция и дори две момичета, въпреки че не изучават български, ще дойдат за лятната школа по палеография."
Не само за да допринесат за научните цели на форума, но и да се превърнат в посланици на кирилицата "като всички нас", по думите на доц. Марко Скарпа. Той добавя, че българският език обогатява неговата личност "на чист италианец" чрез опознаването на друга култура и му дава "възможност за общение" с хората, живеещи у нас.
Снимки: Диана Цанкова, БТА, Facebook / Marco ScarpaИмето на проф. Владимир Кефалов е в списъка на учените, носители на престижната Бреслерова награда за заслуги в изучаването на човешкото зрение през 2019 г. Най-важните открития на българския физик, който живее и работи в САЩ от близо три..
Кнежа, София, ЮАР, Ботсвана и … Асеновград се преплитат в живота на сънародничката ни Дарена Гешева и със сигурност ѝ подаряват безброй спомени, които да разкаже на приятели и посетители в нейното кафене в близкото до Пловдив градче. Мястото вече е..
Между биологията и църковната иконопис допирателните са неведоми и непонятни за отдадените на науката. Понякога откровенията идват чрез талантите на чистосърдечието и стремежа към духовно израстване, които се проявяват в отделни моменти от живота...
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..