По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът Среднобърдие. Там р. Ведена се влива в Искъра и се събират планините Лозен и Плана, а над тях се извисява Витоша. Върху скосеното от север на юг плато се е намирала легендарната крепост Кокалянски Урвич. Тя е пазила пътя към Средец или днешна София и е била важен металодобивен център.

Крепостта периодично и системно се проучва от българската археология още от миналия век. През 2017 г. бе открит богат средновековен манастир и селище в долния край на крепостта. Те са съществували през османските времена до XVII век. Вече 3 години под ръководството на археолозите д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова с подкрепата на програма "Култура" в Столична община и Националния исторически музей се проучва най-високата част на Урвич, където е била цитаделата. Археолозите се натъкват на находки, които потвърждават местните легенди за цар Ясен или Асен и отбраната на крепостта през XIV век.

"Попаднахме на храм. Той е изграден през втората половина на XIVвек и вероятно функционира до края на живота на крепостта, може би някъде до втората половина на 80-те години на XIVвек", разказва изследователят Филип Петрунов.

"Това, което копаем тук в момента е пространството пред входа, и върху плочника в нартекса (притвора) бяха намерени стенописни фрагменти с изображение на патриаршеска дреха – полиставрион, с която най често се изобразява Св. Николай Мирликийски. Допускаме работно, че е напълно възможно църквата да е посветена именно на него. Това на този етап не е установено категорично. По-интересното за самата църква е, че тя е изградена като църква-гробница да съхрани тленните останки на управителя на крепостта, който е бил положен в южния дял на плочника в наоса (вътрешността) на църквата. Изградена е като църква, обслужваща черкуването именно на управителя. След това е била преустроена в негова гробница. Според антропологичния анализ е на между 45-55 годишен мъж. Погребан е изключително скромно, но самото обособяване на храма за негов вечен дом е показател за високия му статут в крепостта."

Белези в плочника на храма насочват археолозите към разкриването на втори гроб в нартекса (притвора) на църквата.

"Тук е бил погребан един по-млад мъж, между 18 и 30 годишна възраст. Положен е с масивен сребърен пръстен със златен обков – дар, вероятно, като инсигния (представителен символ) от името на цар Иван Александър. Погребан е с тази царска инсигния, защото приносителят, тоест издателят на тази царска инсигния, вече не е бил на власт. Погребението на този млад господин тук се е случило в периода след 1371 г., когато на трона в Търново вече е Иван Шишман, и би следвало да е получил това право да управлява града от предишния покойник, заради който самият храм е оформен като църква-гробница."

Изследователят предполага, че по-младият управител е поел властта в Урвич някъде около 1360-65 г.

"На база иконографията на самия двуглав орел и на пръстена, според проф. Константин Дочев, който е водещ специалист в хералдиката и символиката на Второто българско царство, самата изработка на пръстена трябва да се отнася между 60-те и 80-те години на XIVвек. Тоест от два различни подхода ние достигаме до едни и същи данни за преустройството на храма като църква, гробница и полагането на тленните останки на двама от управителите."

"И 7 години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците". Това е написал за Кокалянски Урвич свети Паисий Хилендарски в своята "История славянобългарска". Последните находки от Кокалянски Урвич потвърждават това сведение.

"В цитаделата на Кокалянски Урвич са се помещавали аристократите, отговорни за управлението на всички дейности, свързани с отбраната на прохода към Средец, както и предполагаме производствени дейности, защото разкрихме прилепена до църквата производствена пещ, която следва да е функционирала успоредно със самата църква и целият комплекс – продължава разказа си в интервю за Радио България проф. Филип Петрунов. – Но това бихме могли да го кажем категорично с продължаване на проучванията.

Самата цитадела е устроена именно както я описва Паисий – като манастир Урвич със силна крепост. Стените са по 2,6 м широки. Имаме допълнителни укрепващи съоръжения с над 7 м дебелина. Жилищата са долепени плътно до крепостната стена, така че се получава един отворен манастирски двор, един комплекс с помещения, опасващи пространството. Входът вероятно е бил разположен от южната част на укреплението.

И само предполагаме на този етап, че в северната част на укреплението е била и жилищната кула на управителя, която е в пряка комуникация както с църквата, която проучихме, така и има добра експозиция към пътя покрай реката, съответно към Царичина скала и района на началото на Софийското поле. Той се вижда прекрасно само на 50 м, когато се отиде на север, и се открива прекрасна експозиция към Панчарево и София. Както знаете, периодът от средата на XIV век е изключително смутен за Търновското царство. Като работна хипотеза може да изкажем предположение, че във връзка с въоръжаването на армия и събирането на продоволствия още през 50-те или най-късно през 60-те години на XIV век в Урвич е изпратена една търновска фамилия, която се помещава в тази цитадела. Осъществявала е активни дипломатически контакти с Видинското царство, тъй като имаме немалко количество монети от Иван Срацимир. Тоест тази практика ще се е случила след кончината на цар Иван Александър по времето на Иван Шишман."

Тепърва предстои подробен анализ на всички находки от сезон 2024 г. В църква №2 са намерени още изящен ключ от дарохранителница, няколко изключително красиви сребърни елементи от дреха или украса за коса. В друг гроб миналия сезон е изваден масивен сребърен пръстен, украсен с припоени ромбчета. 

Още през 2021 г. е открит гроб с изключително луксозни наушници от сребро, намирани досега само в старопрестолния Царевец в Търново. Погребението е на момиче в рядката седнала поза, показваща висок статут приживе. Всички те заедно с църквата гробница поставят въпроса, кои са знатните люде погребани в цитаделата на Урвич и каква е тяхната връзка с управляващата династия на Асениевци?

Снимки: Иво Иванов, д-р Филип Петрунов, НИМ, БГНЕС