Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елена Ганева-Роблес от Лондон:

Българите в чужбина допринасят за по-различния мироглед в родината си

Елена Ганева-Роблес
Снимка: Красимир Мартинов

От 22 до 24 юли в София и Благоевград се провежда годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Организацията има повече от 250 членове - юридически и физически лица, развиващи просветна дейност в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия. Традиционно, всяко лято български учители от близо и далеч се събират, за да отчетат какво са свършили, къде са срещнали проблеми, както и за да обменят опит и практика. Една от тях е Елена Ганева-Роблес – преподавател на деца в предучилищна възраст в Българското училище "Иван Станчов" към посолството ни в Лондон.

Елена Ганева-Роблес живее повече от 30 години в Лондон. Там я отвежда любовта на един перуанец, с когото се запознават в университета във Варна. След падането на желязната завеса двамата се ориентират към Великобритания, където създават семейство. Имат две момичета. И след смъртта на съпруга си Елена Ганева-Роблес продължава да живее и работи в Лондон. Тя е преподавател на деца със специални образователни потребности в английско училище, както и учител на българчета в неделното училище "Иван Станчов" към българското посолство в Лондон.


В българското училище започва като преподавател по народни танци.

"Обучих доста дечица да играят български хора - разказва ни г-жа Роблес. - Представяме се на всички тържества в българското училище в посолството на България. Доста деца се изучиха, а много от тях вече са родители и сега те пък водят децата си в българското училище. Занимавам се най-вече с ученици, за които българският не е майчин. И по примера на моите собствени деца аз се опитвам да им помогна да проговорят български. И се гордея с това, че те много бързо успяват да го направят. А за да разберат смисъла на българските думи, на помощ идва английският. Имаме едно детенце, чиято майка е българка, а бащата е китаец. Друго е с майка българка и баща – кипърец. На трето – майката е от Индия, бащата – от България. Но всички тези дечица започват да говорят прекрасен български при нас. Английският им е като първи роден език. Затова научават български с помощта на английския, на който им обясняваме значението на българските думи."


Елена Ганева-Роблес акцентира и на възможността деца, завършили  български училища в чужбина, да се завръщат в България, където да продължават образованието си.

"Имаме много такива деца, които са учили английски, но искат да се върнат и да учат за зъболекари, за лекари. Защото при нас, в България, обучението е много по-силно. И ако тези деца не ги интегрираме в българската среда и не им помогнем тук, те никога няма да отидат. Ще предпочетат да се обучават в други държави. Самите деца вече са много по-гъвкави. И затова и България трябва да е по-гъвкава към тях – не само да ги връща у нас, но и да им помага да се изграждат като личности, като част от българското общество. Лично познавам няколко момчета и момичета, които са се върнали в България, след като са израснали и са учили в чужбина. Също така аз поддържам контакт с много чужденци в България. Когато се върна в България, моята среда там са чужденците. Например в Чепеларе, където живея, аз съм свързана с австралийци. И когато техните внуци идват в България, аз им говоря както на български, така и на английски, за да могат да се  интегрират към българското. Имаме жена от Дания, която живее дълги години в Чепеларе. С нея вече си говоря на български, а не на английски. Това помага и на нея, и на мен - дава ми възможността да знам какво става в града, а тя пък научава по-добре българския. И това е прекрасно."


В Лондон Елена Роблес преподава и на деца със специални потребности, най-вече – аутисти и такива, които имат различна степен на увреждане на зрението.

"Сега работя с аутисти в различни възрастови групи. Всяка година през септември ме назначават в различни училища в Лондон, в зависимост от необходимостта. Работя с агенция, за да съм по-гъвкава и да мога да помагам на повече училища. Имам необходимия опит да разпознавам децата и да преценявам как да се работи с всяко от тях. В опита ми с водни ски училища, където съм работила, съм била помощник учител в най-различни класове, като се започне от предучилищната възраст от 3 годишните до 11 годишните. Запозната съм с технологии на английската система, защото съм ходила на много семинари за работа със специализирана технология за деца с увреждания. Работила съм с деца аутисти, които изобщо не говорят, но отговарят само чрез очите."


За работата си като преподавател в училище, което е член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Елена Ганева-Роблес казва, че това е голямо предимство. Защото срещите, които се организират по линия на асоциацията, ѝ дават възможността да се среща с колеги и да обменя ценен опит в работата с български деца, растящи в чуждоезична среда. 

А в края на срещата ни тя отправи и послание към българите в България:

"Не ни приемайте като съвсем различни граждани нас, българите от чужбина! Защото, когато сме в България, и моите деца, и аз се чувстваме някак, че не сме българи. Дръжте и на нас! Защото все пак ние допринасяме и за изграждане на много по-различен мироглед в България. Вярно е, понякога правим грешки, всички имаме грешки, но бъдете малко по-отворени към тези дечица, които си идват в България и носят някаква нова мисъл, нови отношения към изграждането на много неща. Дори в игрите си децата са по различни и трябва да ги приемем. Така че, нека да си помагаме, да се държим ръка за ръка. Защото светът е това - да се подкрепяме и да си помагаме."

Снимки: Красимир Мартинов, Българско училище към посолството на България в Лондон, АБУЧ, Радио Видин


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ново дружество, нова надежда за българите в района на Голо Бърдо, Албания

24 септември бележи създаването на новото българско дружество в Албания –"Дружество за българска идентичност" – регистрирано в град Тирана. Негов председател е Бесим Муча. Бесим е роден в село Оржаново в района на Голо Бърдо, където прекарва..

публикувано на 23.10.24 в 10:20

В Страцин честваха паметта на българските военни сражавали се в Македония

Осемдесетата годишнина от участието на България в заключителния етап на Втората световна война беше отбелязана край Страцин в източната част на Северна Македония.Свещеници от България и Северна Македония отслужиха заупокойната молитва за..

публикувано на 22.10.24 в 09:30
Село Пустец в областта Мала Преспа

Страната ни осигури профилактични прегледи на българи в албанското село Пустец

Дежурен екипаж на самолет С-27J "Spartan" от състава на авиобаза "Враждебна " осигури въздушния транспорт от София до албанската столица Тирана на медицински екип от различни специалисти и тяхното оборудване. Тази събота и неделя  в поликлиниката на..

публикувано на 21.10.24 в 15:21