На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война създава Княжество България, автономна област Източна Румелия, а цяла Македония и Одринска Тракия остават в османските граници. Това поражда национален идеал за обединение, заради който България води три войни през ХХ в. 15 години след 1878 г. султанската власт отказва да изпълни чл. 23 от Берлинския конгрес, за реформи, които да гарантират човешките права и свободи на българите. Затова те се вдигат на въстание в Македония и Одринска Тракия водени от революционната организация ВМОРО. До прекратяването на въстанието през есента над 26 000 въстаници водят 289 сражения с 350 000 османска армия. Загиват 994 въстаници, избити са над 4690 цивилни. Повече от 70 000 души от 201 разгромени села остават без дом. 30 000 бежанци търсят спасение в България. Неуспехът на въстанието ще доведе до Балканската война от 1912 г.