396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента, като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от организации на българи. Данните бяха обявени от Ваня Балчева, директор на дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" към Министерство на образованието и науката на България при откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина в София. Близо 60 представители на образователни институции зад граница участваха в откриващата среща на конференцията на 22 юли в Студентския дом в столицата, която продължава до 24 юли със събития, семинари и работни дискусии в Югозападния университет в Благоевград. Темата тази година е "Българските училища в чужбина: Образованието като грижа и ценност".
В присъствието на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков беше представен доклада на ведомството, от който стана ясно, че най-много образователни средища на българщината има в Европа (331), следвана от Северна Америка (52), Азия (7), Австралия (3), Африка (2) и Южна Америка (1).
"Учители, директори и експерти изградиха паралелна българска образователна система, простираща се на 6 континента – място, където децата да се учат да обичат България – да бъдат българи, знаейки езика, традициите, историята и географията на страната ни" – заяви пред присъстващите проф. Галин Цоков. От данните стана ясно, че Испания е държавата с най-много български неделни училища – 52 с общо 3973-ма записани ученика през изминалата година, следвана от Молдова с 51 училища и 4 409 деца, Украйна – 50 училища и 7924 българчета, следват Великобритания и Северна Ирландия – 44 училища, 27 в Германия за 3134, 18 в Гърция и Италия и Франция с по 12. В САЩ малките ни сънародници могат да се учат на четмо и писмо в 44 родни школа, като през изминалата учебна година това са направили 3068 деца.
Отвъд сухата статистика тези данни са доказателството за България извън България. За традициите, културата и езика ни, които живеят в друга среда, обогатяват я и правят произхода на близо 250 000 българчета по-ясен и приет от тях самите и другите. Това е доказателството за светлото бъдеще на България, смятат и представителите на Асоциацията на българските училища зад граница. Вече 17 години официално те се борят за единност с институциите у нас и за адекватна промяна на родната образователна система и промяната ѝ спрямо нуждите на днешния ден.
"Много неща са направени, но още повече неща трябва да се променят" – казва за Радио България Евелина Аврамова – майка, журналист и учител. Аврамова е основател и ръководител на българското неделно училище "Васил Левски" с три филиала в германските градове Кайзерслаутерн, Хомбург и Саарбрюкен. От една година тя е и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина, поела щафетата от Снежина Мечева, а отзвукът от тазгодишната конференция по думите ѝ трябва да бъде само един:
"Това, че образованието е ценност, която трябва да съхраняваме. Това, че преследването на тази държавна политика, която в момента имаме, няма да позволи всички образователни центрове, които са създадени през годините, да бъдат така обгрижвани и да бъдат толкова привлекателни пунктове, каквито са били досега. Това е посланието, което ни се иска да отправим към всички държавни структури, които имат отношение към образованието. Голяма част от българските училища зад граница имат належаща нужда от подкрепа, за да могат да работят. И тази нужда се изразява не както в предишните, началните години на нашето съществуване – от учебници и от учебни програми, или поне не толкова, колкото от това да бъдем подпомогнати в намирането на помещения. И нещо още по-важно – във финансирането за тези помещения. Наемите в момента са изключително високи и когато получим финансовата помощ по линия на Министерството на образованието и науката, тя отива за погасяването основно на наемите и режийните и всички останали "екстри" като хонорари на учители и други остават на много, много, заден план. Знаете, че просто е немислимо да говорим за едно качествено образование без да са налице всички фактори за неговото реализиране и да смятаме, че всичко трябва да бъда и да продължава да бъде само плод на възрожденския ентусиазъм би било грешка. Просто актуализацията на бюджетните средства, които се отпускат за българските училища зад граница, трябва да бъде основен фактор."
Успешен диалог с Министерството на образованието и науката има. Факт са и днес действащите три финансови програми за подпомагане българските училища зад граница – основната програма "Роден език и култура зад граница" и новите "Неразказаните истории на българите" и "България – образователни маршрути". "Близо 16 млн. лева са осигурени през настоящата учебна година за финансиране на обучения по български език и литература, по история и география, за допълнителни училищни дейности, като съхраняване и опознаване на традициите и родинознание", каза още проф. Цоков.
"Разбира се, че не всичко е гладко – заяви Евелина Аврамова пред Радио България. – Това е нормално в една съвместна работа да има и много въпросителни, много трудности. Но за съжаление в законодателен план има още много да се желае, за да може действително тази държава това, което е запратила там някъде и което се е самоорганизирало, да го защити, да го има, да не изчезне току така."
Съединението прави силата и променя средата. Доказателство е и самата Асоциация на българските училища зад граница. Обединени, представителите в нея вече 17 години заявяват и отстояват нуждите на най-малките българчета и техните семейства от връзка и познание за родината. Приемствеността е и водещото при управлението на новия Управителен съвет на организацията, който вече една година е начело. Факт, който и българското министерство на образованието признава и тази година две бяха отличията "Пробуда", които те връчиха на председателя на АБУЧ Петя Цанева, основател на първото българско неделно училище в Испания – ПБНУ "Св. Иван Рилски" в Мадрид, и на нейната предшественичка на поста в асоциацията – д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на Българо-австрийското училище "Св. св. Кирил и Методий" във Виена.
"Една от следващите ни цели, която не е нова и докато не я постигнем няма да спрем да говорим, това е да създадем Институт за български език по света по модела на испанския Сервантес или германския Гьоте – каза за Радио България Петя Цанева. – Ще продължим да работим и в посока намаляване на ДДС върху учебниците и образователните помагала, въобще на целия книжен пазар."
Пътят към желаните промени е ясен, но труден. Действителността ясно показва, че все повече български деца се раждат в чужбина, при това в смесени бракове. "Действително е въпрос на усилие тези деца да получат ясна картина за това, какво значи България" – допълва Евелина Аврамова.
"Аз самата съм майка на близнаци, които са родени в чужбина и когато в невръстната си възраст ми зададоха въпроса "Аз какъв съм? ", аз им казах просто: "Мостчето. Ти си онова мостче между София, България и Саарбрюкен, Германия, между тези два свята. Виж колко е хубаво, че ти можеш да видиш, усетиш, да говориш и четеш и едната и другата култура". Културата и животът на един човек не са само онези фрази, които научаваме на ниво да кажем А 2 или Б 2. Те са нюансите, които може да предадем от нашия живот. И затова тези деца, които са родени там, имат шанса да получат нещо, което ние, моето поколение да речем, не сме имали шанса. Зависи от нас, възрастните, да покажем на децата, че това си струва да се направи. Няма само един език, няма само една култура. Този свят е роден с цвят и зависи от нас ние да го поддържаме, опознаваме и приемаме" – казва Евелина Аврамова, една от онези 2000 учители зад граница, които учат децата ни българския цвят и ритъм.
Снимки: Весела Кръстева, БТА
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..
В Генералното консулство на България във Валенсия е постъпила информация от близките на един от българските граждани, с които нямаше връзка досега, че са успели да установят контакт с него и се намира в добро здравословно състояние, съобщиха от..
Българската общност в Италия отбеляза 110 години от смъртта на Пейо Яворов. Това се казва в съобщение на сдружение "Български щит", изпратено до БГНЕС. На 3 ноември в италианския град Борго Верчели се проведе церемония в чест на 110..