Гайдата е един от най-характерните народни инструменти в българския фолклор. Звукът ѝ е добре познат на Балканите, но може да бъде открит в мелодии и съвременни интерпретации на музиканти от редица държави из Европа, Африка през Австралия и дори Близкия изток. У нас съществуват два типа гайди – джура и каба. Каба гайдата е по-голяма по размер, има по-ниска и мека звучност. Характерният й лек тътен е кодиран в мелодията на Родопите и е неразривен елемент от вълшебството на песни като "Притури се планината" и "Излел е Дельо хайдутин". Джура гайдата, от своя страна, е по-малка и звучи високо и ясно.
В последните години български майстори успяват да изработват джура гайда и от изкуствени материали, без това да влияе на качествата й като инструмент, но я прави много по-достъпна за притежание и употреба. Въпреки че живеем в равноправен свят, често ще чуете твърдението, че гайдата е мъжки инструмент. Факт е, че опитомяването й в красива мелодия изисква физическо усилие.
"В миналото, когато е било самобитно самото предаване на фолклора, необходимостта гайдата да звучи силно е била водеща, за да може да огласи целия мегдан, да събере хората. Цялото село е трябвало да чуе за тържеството, сватбата или празника, който започва. Сега гайдата може да бъде изработена така, че да не изисква толкова много въздух и усилия, за да звучи силно. Като цяло в миналото ни основно мъже са свирили на гайда и това е факт. Но с развитието на музиката като професионално изкуство през миналия век, имаме дори и жена – доцент Мария Стоянова – която е била преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив и всички гайдари са се учили от нея."
Доц. Стоянова всъщност е първата професионална жена гайдар в България, а и на Балканите. Тя е част от първия випуск на Националното професионално музикално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в Котел, люлка на едни от най-добрите народни певци и музиканти в България. И ако допреди няколко десетилетия да видим жена с гайда е било екзотика по нашите ширини, то днес страната ни вече има своята първа изцяло момичешка гайдарска група. Това се случва благодарение на Никола Георгиев и неговата Гайдарска школа "Тракия" от град Аксаково, област Варна. Самият той е гайдар от дете. Музиката съпътства семейството му още преди да се роди, като неговите дядовци и прадядовци също са били гайдари. В края на 2016 година Никола с голям ентусиазъм и любов създава своята школа, в която днес гайда изучават повече от 30 деца и младежи на възраст от 6 до 18 години. "Имаме и по-големи хора на 30+ години, които обичат гайдата и искат да се занимават с нея" – казва той пред Радио България. Уникалното за варненската школа е възможността в нея да се обучават и деца в предучилищна възраст.
"Когато ние започвахме, бяхме първата гайдарска школа, която приемаше такива възпитаници и имахме много добри резултати. Всичко започна заради силния ентусиазъм на едно петгодишно дете, което искаше да свири, но никоя друга школа в областта не го приемаше. И след силното настояване от страна на родителите му и когато видях неговото огромно желание, решихме да опитаме. Това дете беше експериментът, върху който създадох методиката си на преподаване при най-малките. В началото уроците минаваха повече като игра, с много импровизации. Вече имам изградена методика, различни упражнения и тактики, които са обмислени и изпробвани предварително."
Най-важното е да си отворен към света и изненадите, които той ти поднася. Така един ден, когато малката сестричка на негов ученик изразява желание да посещава гайдарската школа на батко си, Никола я приема. След нея идва и следваща девойка, и следваща. Интересът сред момичетата започнал да се засилва и един ден Никола на шега си казал, че школата му вече има цяла група от момичета гайдари. Така, в средата на 2024 година се появява и "Девойко, мари хубава" в изпълнение на джура гайда от Ивелина, Сияна, Сара, Калина, Цветелина и Виктория. Съвременният аранжимент е дело на самия Никола Георгиев. Най-малка в групата е Сияна, само на 10 години, а най-голяма е 18-годишната Калина.
Интересът към българския фолклор в обществото ни е все по-голям и все повече момичета посягат към фолклорния инструмент, категоричен е Никола. Щастлив е, че с модерния прочит на народните ни песни и с преодоляването на стереотипи, като този, че момичетата не могат да свирят на гайда, той и възпитаниците му са част от моста между миналото и настоящето ни. Мост, който ни води към едно по-добро бъдеще за обществото. А шестте девойки вече подготвят и следващото си изпълнение – лазарски мелодии в изпълнение на гайди, загатва специално за Радио България техният ръководител Никола Георгиев.
Вижте също:
Снимки: facebook.com/gaidari.varna, facebook.com/gaidarqbg
Песните на група "Тангра" ни вълнуват вече почти половин век. "Тангра" живее много активен музикален и творчески живот в обновен състав – от около седем години е с фронтмен и вокалист Борислав Мудолов, познат и от групите Der Hunds и Intelligent Music..
Младата певица Paola завърши 2024 година позитивно със "Силата на любовта" – не само песен, а музикално пътуване към сърцето. "Идеята е да се покаже, че всички сме красиви такива, каквито сме, и че е изключително важно какво носим в сърцата си –..
Малко преди ремикса на Фабрицио Паризи на песента "Двама", поставяща началото на цял техен съвместен проект, певицата Деси Добрева представи новата си авторска песен "На края на земята". Музиката и текстът са нейни, за аранжимента се обръща към Юлиян..
2024-а беше повече от успешна година за Б.Т.Р. – една от най-значимите български рок групи отбеляза своята 30-а годишнина с национално юбилейно турне,..
Канадският контратенор Никълъс Бърнс ще изнесе рецитал барокова музика в съпровод на Камерен оркестър. Музикалното събитие ще се проведе в Камерната..