Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики духове, които милостиво се отзоваваха на неговия зов.
Художествената галерия "Кирил Петров” в Монтана украси изложбеното си пространство с 27 творби на изтъкнатия график проф. Галилей Симеонов, отдавайки почит към изкуството му по повод 95-ата годишнина от неговото рождение.
"Проф. Галилей Симеонов твори изключително в сферата на графиката, а тя със своето нюансиране на черното и бялото дава голям контраст, който винаги е зареден с особена емоционалност – обяснява въздействието на творбите му Никола Минчев. – Контрастът между бялото и черното всъщност показва драматизма на живота и може би дори на епохата. Всичко това е много характерно за творчеството на професора – емоционалната оцветеност, одухотвореността, която е искал да предаде."
Галилей Симеонов идва на бял свят през 1929 г. в монтанското село Гаврил Геново. В кратък филм със заглавието "Един светец от Северозапада” той разкрива как е станал съименик на ренесансовия физик и астроном.
"Имал съм една тетка, която е била много буйна, много е четяла и е имала мъж още по-буен – от т.нар. американци, които са ходили с някаква склонност към авантюри. И там той навярно е научавал за някои големи имена в историята на човека. Първо кръщава своя син, а след това и мен – Галилей."
В берковската гимназия той учи заедно с писателя Йордан Радичков (двукратно номиниран за Нобелова награда), а в Художествената академия му преподава проф. Илия Бешков. Остава в съприкосновение с тези забележителни личности и за тях говори с благоговение. "Вкарах Илия Бешков и Йордан Радичков, които са в един диалог”, ще си припомни, надвесен над своя картина, десетилетия по-късно художникът.
Уважението и почитта към чуждия талант Галилей Симеонов засвидетелства и в отношението към собственото творчество.
"Наблюдавам нещо, което се случва на нашата изложба – продължава Никола Минчев. – Идват посетители, които са имали някакво преживяване с Галилей Симеонов и от разказаните лични истории разбирам, че той освен голям художник е бил и скромен човек. Всъщност скромността е присъща за много големите творци – те изпитват уважение към постигнатото, към хората, живели и творили преди тях, опитвайки се, ако могат, с изкуството си да надградят."
Макар и надарен с огромен талант, Галилей Симеонов никога не се опитва да изпъкне. Единственото, което го изпълва със смисъл, е да рисува.
"Веднага след завършването на Академията просто избягах оттам. Бях определен да работя във Враца като учител и макар че имах изкушения, веднага се запътих за село и дойдох тук”, спомня си той. Докато реди думите, издига пред лицето си голям графичен портрет с леко прокъсан връх: "Това е рисунка на моя баща. След една обща изложба с три мои работи, които са направили голямо впечатление, ми се обадиха, че Академията е отворена за мен и че те желаят да замина да преподавам там."
В "дядовия дом”, както го нарича, творецът намира убежище, откъсващо го от суетата на художническото съсловие. Сред величието на природата той пуска духа си да се рее и в съприкосновение с невидимия свят постига състоянието, в което отвъдна сила повежда артистичната му ръка.
"Всичко, което съм правил тук, мисля, че идваше като поръчка от миналото и тази привързаност, която имам към дядовия ми дом – споделя художникът, а в това време гъшият хор от двора потвърждава всяка негова дума. – Отскачах много до Берлин и Рим, но никъде не започнах нещо да правя. Това, което съм направил, е тук, в къщата на дядо ми. Винаги съм се връщал тук – защото съм отсъствал като ученик, като войник по-късно, после като студент, после като участник в изложби – да извършвам цялата форма на труда ми около картина или извикване на стари спомени."
С рядко срещана отдаденост и сърце на безсребърник проф. Галилей Симеонов подготвя поколения графици, а картините му биват включвани в множество национални и международни изложби. Сред мизерията на родния дом, опожаряван и непощаден от времето, рисува до последния си дъх в собствен ред, създаден с отворени към необятността очи. Казва, че сред "детската обич” на гъските в двора си се чувства изключително щастлив, добавяйки и доза суеверие: "Много хубаво не е на добре”.
Макар и определян като най-добрия български график, чиито произведения са достойни да стоят редом с тези на признатите за класици български художници, Галилей Симеонов цял живот изпитва съмнение за стойността на своето изкуство.
"Аз не съм се и надявал, че ще бъда запазван какво съм рисувал. Всичко е тук нахвърляно – моите прояви от хубавите творчески години. Де да знам това, което съм правил, дали е нещо съществено, голямо, не мога да кажа. Не мога. Не знам”, признава той.
"Неслучайно проф. Галилей Симеонов е наричан "последния жив класик в националното графично изкуство” – добавя Никола Минчев. – И не е само техническото майсторство това, което превръща творбите му в едни от най-блестящите образци в родното изкуство, а и неговото отношение. При Галилей Симеонов се среща професионализъм в изпълнението с една жива артистична душевност, претворяваща значими теми."
Проф. Галилей Симеонов ни напусна на 1 ноември 2021 г. в подреден по негов вкус свят и заради смирението си беше посочен по Божията повеля сред будителите на нашата земя. Какво обаче му дължим, за да не отиде в незаслужено забвение споменът за един гений, родил се в Северозапада, но лишен от суетата да изпъква, макар и заслужено, сред напористите, затова пък недокоснати от неговия талант творци?
"На първо място, му дължим разгласата – да показваме творчеството му, да търсим спомена за него жив – отговаря Никола Минчев. – И нашата изложба е хубав повод хора, които са го познавали, но и такива, които тепърва ще се запознаят с произведенията му, да могат да надникнат в неговия свят."
Преди да отиде в небесния рай, творецът ни завещава един прост съвет:
"Трябва да се вглеждаме малко повечко с вяра в себе си и да съхраним това, което носим дълбоко в природата си."
Автор: Диана Цанкова (използвани са думи на Галилей Симеонов от филма "Един светец от Северозапада”; музика: Луси Хорш - блокфлейта, изпълнява арията "Ербарме дих майн гот" от Матеус пасион на Бах с ансамбъла "Академия за стара музика")
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..