През последните няколко седмици новото правителство в Северна Македония начело с Християн Мицкоски изненадващо поиска да бъде прекратено строителството на железопътната линия към България. Аргументите на македонската страна са, че проектът за изграждане на железницата по европейския транспортен Коридор №8, поради сложния планински терен е много скъп и не се знае, къде ще се свърже с България.

Над век и половина продължават опитите за изграждане на железопътна връзка между София и Скопие. Балканските и световните войни от 20-ти век и геополитическите противостояния спъват начинанието. След разпадането на Югославия повече се говори отколкото действа за завършване на железопътната линия. Тя трябва да е част от големия транспортен Коридор №8, който ще свързва италианското пристанище Бари с Дуръс в Албания на Адриатическия бряг и черноморските български пристанища Варна и Бургас. За коментар по македонската позиция потърсихме доц. Ангел Джонев от Института по история в Българската академия на науките. Неговата докторска дисертация "Македония в железопътната политика на България" е най-подробното разглеждане на миналото и настоящето на релсовите пътища не само между България и географската област Македония, но и на Западните Балкани.

"Това е едно звено, което остава неизградено повече от 150 години. Въпреки че първият строителен период е още в Османската империя – обяснява изследователят доц. Ангел Джонев. – Другият важен момент е това, че България го възприема като основен приоритет и към 1910 г. българският влак достига до границата при Гюешево, но вече над 110 години очаква влака на съседа, както се казва. Войните са другият фактор, който до голяма степен катализира някои процеси. В Първата св. война България прави известни усилия за свързването на Гюешево с Куманово, липсващото звено от ж.п. инфраструктурата между София и Скопие. През Втората св. война е извършено едно колосално усилие, което довежда до прокопаването на около 30 тунела. Подготвянето на съществена част от трасето между Гюешево и Куманово. Това е в рамките на близо 3,5 години, а вложенията се изчисляват на около половин милиард тогавашни лева. В крайна сметка не е постигнато желаното, не е завършена линията. Времевият фактор изиграва най-съществена роля – не достига времето."

Официалното споразумение за възобновяване строителството на железницата "Скопие – София" е подписано през 1994 г., но съществен напредък няма, въпреки че през последните години е осигурено и европейско финансиране.

"То си беше и политическо действие – 1994 г. е известна с това, че е направена "първата – първа копка" на строителството на линията от Беляковци до Гюешево, този липсващ участък от 56 kм. Тоест хорото се води от политиците и от време на време се правят първи копки. Почти всички министри в Северна Македония имат някаква първа копка по това трасе. Обикновено то е популярно около някои парламентарни избори – или се открива нещо завършено или се открива нещо започнато. Може би всеки министър има и меморандум, тоест има и документ подписан от него, как ще се завърши тази линия с пускови срокове. Последната първа копка беше през 2022 г., когато премиерът Димитър Ковачевски и българският премиер Гълъб Донев в района на Куманово дадоха поредния старт на завършването на линията", припомня доц. Джонев.

Питаме учения, доколко основателни са твърденията на новите македонски управляващи, че не знаят къде ще се свърже железницата с България и дали все още е използваем недовършеният тунел под границата при Деве баир?

"Това са двама човека, които основно говорят – министърът на транспорта и вицепремиер Александър Николоски и премиерът Християн Мицкоски. Двамата сигурно не знаят, може би не са отишли, но аз съм ходил на порталите на тунела. Тунелът си стои, той е във фаза на изграждане. Има подписани споразумения между България и Република Македония, затвърдени с Република Северна Македония, меморандуми и договори. Там е указано, че връзката ще бъде на Гюешево. Това е вододелният тунел, който е разработван още в периода на Втората св. война. Доколкото ми е известно, има пред себе си дори подготвено финансиране за неговото реализиране, заедно с липсващия участък от тунела до гара Гюешево. Това поне считам, че от страна на България е осигурено."

Относно твърденията, че железопътната линия няма да се изплати като инвестиция, Ангел Джонев припомня, че според анализите още от миналия век, липсата на Коридор №8, носи 1 млрд.американски долара загуби на България годишно.

"Коридорът трябва да се разглежда като инфраструктура между Дуръс и Бургас, Дуръс и Варна. Това е големият му капацитет, а не между 2 ж.п.спирки на села в Северна Македония, или между Крива паланка и Деве баир. Може би някои участъци нямат тоя икономически потенциал, но като цяло затова се говори за Коридор от море до море. Затова се говори за такова голямо предприятие.Аз не се учудвам от политическото говорене на хора, които явно са поели политически ангажименти по отношение на другото направление на Коридор №10, което започва, както е известно в Европа, но минава през Ниш, Скопие, Гевгели, Солун. Там сасъсредоточени по-големите усилия в момента на Северна Македония. А между другото новото правителство геополитически е точно в това направление като веяния", твърди ученият.

В края на разговора Ангел Джонев припомня, че разплитането на българо-македонския транспортен възел не е само по линията на Коридор №8 като железница. Нужно е изграждането на автомагистрала по Коридор №8. "Защо вече не почнем да мислим и да проектираме следващите две връзки между Кочани – Делчево – Благоевград и между Петрич – Струмица, те също са жизненоважни икономически", призовава експертът, според когото геополитическите интереси се явяват пречка, но също така и предпоставка за "отпушването" на работата по Коридор №8, и първите сигнали за това вече дойдоха отвъд Океана.

Снимки: БТА, БГНЕС, доц. Ангел Джонев