Производственият комплекс в праисторическото селище "Солницата" край Провадия ще бъде обект на проучвателна работа по време на настоящия, 20-и поред, археологически сезон на обекта. Той се намира на около 100 метра от древното селище и е на площ от близо 5 декара. В момента на мястото има огромни насипи от пръст, натрупани през близкото минало. Археолозите ще ги разчистят и ще започнат по-подробни проучвания на комплекса, който е работил преди хиляди години – поясни пред БТА ръководителят на разкопките акад. Васил Николов.

Промишленото производство датира от 4700-4450 година преди Христа, казва изследователят. Тогава древните са добивали до 5 тона суха сол. Началото на добива обаче е поставено 5600 години преди Христа. Технологията е била много по-примитивна и хората са получавали за усилията си едва по 25-26 килограма сол. За 9 века производството се е усъвършенствало. По думите на Николов това се е случило на база натрупването на опит, защото хората живели и работили край днешна Провадия, са първите в Европа, които са се занимавали с такава дейност, и е нямало от къде да получават информация. Той допълни още, че през това лято ще продължат и проучванията в къснохалколическия пласт на "Солницата“, където има къщи.

Вече две десетилетия солта е тема на научните разработки на акад. Николов, а обектът край Провадия неведнъж му е поднасял изненади:

"Първа изненада бе древността на солодобиването – това е най-старият такъв център в Европа. Следващият сюрприз за учените е, че под пръстта и храстите се крият два големи етапа. По-старият е праисторическата селищна могила, изоставена от обитателите заради промени в климата, следва резиденция на тракийски аристократ от II-I век преди новата ера. Все още нямаме доказателства къде точно той е добивал сол, но явно е бил тук за това, допълни Николов. По думите му тракиецът е бил много богат, за което свидетелстват намерените фрагменти от счупени чаши и съдове от гръцка керамика, които са стрували много. Обикновено такива има по черноморските колонии, във вътрешността на страната – не", обяснява Николов. Надгробната могила на тракийския аристократ е висока 13 метра и именно заради нея преди години археолозите започват да копаят периферията й и така попадат на укрепителните системи около праисторическото селище. "Такива крепостни стени по това време в Европа изобщо не е имало. Радиалните структури към тях – около 50 на брой, също са уникални ", подчертава Николов. Чак през последните векове преди новата ера на територията на Австрия и Германия са правени такива структури, но това е 5 хиляди години по-късно от това, което се вижда край Провадия, подчертава ученият, според когото на "Солницата" има работа за още поне две поколения археолози.

Обектът се радва на голям интерес от страна на туристите, които са посрещани от екскурзовод, а от тази година са поставени и 12 илюстративни пана с QR-кодове на английски и български език, които позволяват всеки да получи допълнителни данни - за съдовете, за производството, за къщите в селището и да разбере защо "Солницата" е от изключително значение не само за България, а за цяла Европа. "На територията на нашата страна, части от Сърбия, от Северна Гърция и до Карпатите се развива първата европейска цивилизация", припомня ученият и подчерта, че точно в България се появява специализираното производство на сол.