Че носи Божий дар в душата си, усеща в най-ранна възраст сред простора на поляните. "От дете, пасейки овците на дядо ми накрай село, като чуя тъпана на Сливовишката духова музика, хвърлям тоягата и тичам на площада". Първите уроци взема от дядо Пешко – ученик на Дико Илиев и капелмайстор на тамошната музика, а днес споделя ненаучимото с "докоснатите" като самия него и поканен влиза в хорските сърца.

Крум Младенов живее в северозападното село Сливовик, където поделя времето си между животните и духовия оркестър "Меденяците". В делниците той е сериозен фермер с над 400 крави, овце и кози, но зададе ли се някой празник, предвожда духовата музика със здрави корени в родния му край.

"За да прави музика, човек трябва да е отпочинал – да може да си отпусне душата – казва той. – При нас обаче в селското стопанство нещата са под постоянно напрежение и стрес, защото липсват хора. Поемеш ангажимент например да свириш на сватба и не може в последния момент да кажеш: "Ей, днеска са избягали краварите." Трябва да намериш сили на всяка цена да се справиш и на двата фронта. Някой път се получава свръхнатоварване, ама не мога да се откажа нито от едното, нито от другото."

С фермерство Крум започва да се занимава през 1992 г. след уволнението от казармата. Началото съвпада с разтурването на ТКЗС-то, откъдето му върнали няколко животни. Най-напред създава стадо от крави, после чрез програмата "Млад фермер" отглежда близо 300 кози и накрая се преориентира към овцевъдството. В момента, подобно на всички фермери, приключва с косенето, събира и прекарва бали, за да подсигури сеното за зимния сезон.

"Имаме собствена земя – разказва Крум Младенов. – Част от обработваемата ни земя е дадена под аренда, защото ако човек прави всичко, в края на краищата не прави нищо – не може едновременно да се занимаваш със земеделие и с животновъдство. Някои от фуражите си ги произвеждаме тук в нашата ферма, но повечето ги вземаме под формата на рента."

Животновъдът казва, че заетите в бранша срещат редица проблеми – сред тях са липсата на работна ръка и недостатъчните общински пасища и мери. За да оцелеят, са принудени да затворят цикъла на производство.

"Опитваме се да преработваме част от продукцията – добавя Крум Младенов в интервю за БНР-Видин. – Скоро направихме регистрация за директна продажба на прясното мляко от фермата, ще кандидатстваме и по наредба, позволяваща ни първичната преработка на сирена и на мляко. Всички, които държат някакво ниво, продават продукцията си без да преминават през прекупвачи. Но проблемът не е в изкупуването, а в ниската цена – за мен това е подаряване, тъй като цените не са нормални и не виждам как в годините може да се оцелее."

През настоящия сезон нито едно предприятие в района не изкупува овче мляко, казва още Крум Младенов. За да получат субсидията си в края на годината обаче, животновъдите трябва да докажат реализирана продукция. Затова и няколко стада вече са обявени за продажба.

"Ако това е държавна политика... – продължава фермерът. – Обаждаме се и ни казват: "Чакаме разпореждания от София". Това не звучи нормално, нали? От една страна, държавата претендира, че има правилна аграрна политика, че мисли за дребните производители, защото нас ни водят за такива, а от друга, де факто доброзорно ни вкарва в сивия сектор. Сивият сектор е това – сам да си преработиш продукцията, да излизаш на фермерски пазар и да търсиш реализация на това, което си произвел срещу жълти стотинки. Това не е ненормална ситуация и като че ли от година на година нещата стават все по-зле. Май сме останали последните мохикани да се борим с вятърните мелници и докога ще издържим, не знам."

Може ли изход от трудната ситуация на фермерите да бъдат европейските субсидии? Макар и да звучат примамливо, помощите по европейските програми се оказват трънен път за заетите в животновъдството, по думите на Крум Младенов.

"Нека да не прозвучи много песимистично, но аз повече по програми няма да кандидатствам– категоричен е той. – По-добре е да преживявам колкото мога със собствени сили. Бюрокрацията е ужасна, убиваща, смазваща. Хората, измислили тези бюрократични пречки, явно не си представят, че човекът, който ползва програмата, първо е работещ фермер, а чак след това е администратор, бюрократ или какъвто и да било друг. Справял съм се с всички тези ситуации, само защото жена ми постоянно е била до мен да движи всичките административни дела. Това е огромна загуба на време и не виждам как щях да успея сам."

Човек, който не чувства и не обича животните, трудно може да постигне резултати в отрасъла, вярва фермерът от българския Северозапад. Като в музиката – нужно е обичта да преминава през собствената ти душа.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Йорданка Герасимова от БНР - Видин)

Снимки: личен архив