На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и автономната област Източна Румелия успешно се обединяват под властта на княз Александър I Батенберг.

"Успехът на Съединението се дължи на комбинацията от фактори, които много рядко се срещат и след това не се повтарят в българската история. От една страна има хора, които все още помнят революционните си години, като Захари Стоянов. Има военни, които са участвали в Сръбско-турската война (1876 г.) и след това в Руско-турската (1877/78 г.). Имат опит от две войни зад гърба си. Има един доста решителен държавник като Стефан Стамболов. Има уникална комбинация от външнополитически фактори, в които основните държави, които имат интерес на Балканите, тайно са се разбрали, че няма да се намесват, ако се съединят България и Източна Румелия. Стига вълненията да не се прехвърлят в Македония", разказва историкът.

• На 6 септември 1885 г. България става отново единна държава

Професор Илчев смята, че дейците от Съединисткия комитет, начело със Захари Стоянов, не са знаели за тази тайна уговорка между Великите сили и буквално са рискували главите си.

"Освен това не забравяйте, че подготовката за Съединението на практика е месец и половина – два най-много. Това са летните месеци, когато 70 на 100 от населението и на Източна Румелия, и на Княжеството са селяни и те са по къра, работят да си изкарват хляба. Не са най-удобните месеци, за да правиш революционна организация в никакъв случай. Така че действително е авантюра", подчертава професорът.

Без съгласието на българския княз Александър I Батенберг Съединението също е било обречено на неуспех. Когато пратениците на комитета отиват при княза в Шумен по време на военните учения и му предлагат да подкрепи акцията, владетелят казва, че си залага главата и короната за обединението на страната.

• Александър Батенберг – участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878)

"Има едно подценяване на княз Александър I в българската историография. Представете си: идва в България един 24-25 годишен човек да управлява държава, чийто език не знае. Да управлява държава, за която няма хал-хабер каква е, независимо от това, че е прекарал няколко месеца по време на Руско-турската война в щаба на руската армия. И този човек в рамките на 5-6 години, колкото му е отредила историята, действително се развива много. Отначало прави груби грешки, като установяването на режима на пълномощията. После се оборавя (пробужда) и започва да се държи като един конституционен владетел. Лично аз си мисля, че ако беше останал на българския престол по-дълго време, историята на България щеше да се развива другояче", твърди изследователят в интервю за Радио България. 

• Съединението – една реална историческа легенда

Успехът на Съединението е защитен в последвалата Българо-сръбска война през 1885 г., но поставя много високи предизвикателства пред българските политици от края на XIX и началото на XX век. Те изпадат в нещо, което проф. Иван Илчев нарича пред студентите си съединистки синдром.  

"Всяка година на 6 септември говорим за това, колко е велика тази дата, и тя е велика дата. Но Съединението има, освен всички свои положителни последици, и отрицателни последици, не за държавата България като такава, а в съзнанието на политиците, на тези, които я управляват. Съединението подлъгва българските политици, че могат да тръгнат към Македония. Интересно е, че те за Тракия изобщо не говорят или почти не говорят. Разсъждават, че трябва да се направят същите неща в Македония, както в Източна Румелия. Като забравят, че в Източна Румелия през 1885 г. 70 на 100 от населението са българи християни. Докато в Македония по най-оптимистичните български статистики българите са 54-55%. Неслучайно в парижките ресторанти в края на XIX и в началото на XX век се появява ястието "македонска салата" – смесени зеленчуци, всякакви зеленчуци", припомня Илчев.

Българските политици започват да говорят за автономия на Македония с надеждата да се повтори сценарият с присъединяването на автономната Източна Румелия. Но нито един съсед на България на Балканите по това време, нито една от Великите сили в Европа не е влагала в понятието "автономия" същия смисъл, който е влаган в София, подчертава изследователят. Съседите на България са стреснати от бързото териториално разширение на страната едва 6 години след нейното освобождение. Затова естествено са против идеята на младата държава да търси бързо национално обединение. Цената на този съединистки синдром е платена в Балканските войни и Първата световна война. Затова професорът призовава, когато четем уроците на историята, били те и най-успешните, винаги да се приземяваме с малко чувство за хумор, под глазурата да търсим и чисто човешките измерения на миналото, като мислим и за пропуснатите алтернативи.

Вижте още:

• Гаврил Кръстевич осигурява мирното Съединение на България

• Пловдив пази спомена за славния ден на Съединението в специална експозиция

• Жените и символите на Съединението