Само след ден започват най-важните състезания за спортисти с увреждания от цял свят – Параолимпийските игри в Париж 2024. За четвърти път в такъв престижен форум се включва Стела Енева в дисциплината хвърляне на диск за състезатели с двигателни увреждания.
През тази пролет Енева спечели квота за участие в Параолимпийските игри във френската столица, след като се нареди на 6-о място на Световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Кобе, Япония. Така тя си осигури участие в четвъртата си параолимпиада, след Атина 2004, а после Пекин 2008, където печели сребро на диск и Лондон 2012, в която завоюва сребърни медали в хвърлянето на диск и в тласкането на гюле. След това обаче Стела слиза за 9 години от спортния подиум. Причината е допинг скандал, който ѝ отнема състезателните права за 4 години. Това обаче не е сломило духом трикратната ни сребърна олимпийска медалистка. В себе си тя носи заряд на победител и това не остава незабелязано от треньорите и медиите.
Пръв ръка ѝ подава треньорът Георги Секеларов. Въпреки че на 27-годишна възраст много хора се отказват от спорта, а тя тепърва трябва да навлиза в състезателната кариера. Но нито възрастта, нито физическите затруднения не са в състояние да откажат Стела от пътя към победата. Рядко дори в параолимпиадите участват атлети с толкова сериозни физически недостатъци. Още в детството на Стела се наложила ампутация и на двата крака, заради вродена малформация. Днес тя е пример за това как духът надделява над материята и това е посланието ѝ като спортист към всички здрави, но и към хората с увреждания в България.
Казва, че на спорта дължи всичко – благодарение на него се калява и изгражда навици. Спортът е изградил у Стела и една особена философия, която тя иска да предаде на сънародниците си. На първо място иска да покаже, че всеки труд си заслужава – само с труда човек изгражда име и става личност, но по пътя е важно и да пожертва част от себе си – от времето и от личното си спокойствие. "Без жертви няма как просто така да спечелиш нещо" – казва Стела Енева и понякога се ядосва на хора, които се смятат за жертва на физически недостатък и смятат, че всеки трябва да им помага. Спортът е показал на Стела, че първо трябва да дадеш от себе си, за да получиш в замяна.
"Затова препоръчвам на всеки да спортува, без значение дали иска да постига професионални резултати, или просто го прави за удоволствие" – казва Стела Енева и продължава:
"Аз съм амбициозна още от дете и винаги искам да стигам докрай и да опитам дали нещата наистина не стават. Пък много хора си казват, че навремето са могли да направят нещо, но дори и не са опитали. Затова аз съм на този принцип, че всичко трябва да се изпробва и чак тогава човек да реши дали ще се откаже. Още в началото бях разпределена в такъв клас сред хората с увреждания, в който бях много необлагодетелствана от гледна точка на това, че имаше хора с един ампутиран и един здрав крак, или пък с два здрави, но изкривени крака. Преминах през три групи, а целта е да намериш в спорта самия себе си, да се чувстваш по-добре и да бъдеш равнопоставен с всички други състезатели. При нас в тази дисциплина (хвърляне на диск) има дълголетие, стига да се чувстваш пълноценен, можеш да хвърляш и до 60 години. Но трябва да си покриеш нормативите, защото както при здравите, така и ние трябва да бъдем допуснати до параолимпиадата."
Подготовката за настоящата параолимпиада Стела започва почти на шега, когато отива на терена само за да тества спортната си форма. В Спортната академия попада на Тони Велков – добър треньор и опитен състезател. Така за година и половина с ежедневни тренировки Стела Енева отново влиза в добра форма и е готова за състезание:
"Различното сега е, че все повече хора с увреждания имат интерес да участват в олимпийските състезания. Спортът се развива и става все по-популярен. Има много зрители, които следят състезанията. Имах желание да участвам и в олимпиадата в Токио, но ме спря тогава пандемията. Дали човек е с увреждане или е здрав, в спорта всички са равнопоставени, защото и при здравите има доста травми. Едни са с поставени пирони, друг се състезава със скъсани връзки, затова такива хора са почти инвалиди, но не като нас – в пълна степен. Примерно за хвърлянето на диск, ако 70 м хвърля здравият, при нас е наполовината. Това ме кара да казвам, че ние сме напълно равнопоставени със здравите дискохвъргачи. Но е вярно и че при нас усилията са много повече, по-трудна е и самата обща физическа подготовка. В крайна сметка най-важно е да запазиш спокойствие и вяра в себе си. В спорта е важно да не се търси само материалното в постиженията, а и да се наслаждаваш на това, което правиш."
По време на олимпийските игри в Париж Стела Енева е подкрепяла духом всеки от нашите спортисти. Казва, че е много важна енергията на всеки един от нас, която изпращаме към спортистите и тя им помага, когато се качат на подиума. "Няма как да си сам, винаги ти трябва екип от хора с теб. И една малка думичка, дори само едно "обичам те" може да те вдигне духом и да направиш велики неща" – казва Стела Енева.
Вижте още:
Снимки: Facebook / Stela Eneva, ЕПА/БГНЕС, Ройтерс
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..