През есента на 1992 година, с постановление на Министерския съвет в България е учредена Агенция за българите в чужбина, която да координира държавната политика спрямо сънародниците ни по света. Първият председател, Георги Данаилов, събира екип и новата държавна структура започва реално да функционира от лятото на 1993-а. Днес тя е Изпълнителна агенция за българите в чужбина, работата ѝ е под шапката на Министерството на външните работи, а 30-годишният юбилей стана повод за създаването на документалния филм "Сърцето на другата България", чиято официална премиера е на 12 септември в Централния военен клуб в София.
"Направихме този филм, за да покажем на хората в България, че ни има – казва ръководителят на Агенцията Райна Манджукова и продължава: – Знаете ли, в чужбина работим с над 1000 български организации и сдружения – те споделят своята дейност с нас, ние помагаме там, където може, популяризираме ги там, където е необходимо. Но в България все още много често хората, а и някои институции, си задават въпроса "какво прави тази агенция?"."
За да запълни празнините в познанието, журналистът Милена Милотинова създава информативен и затрогващ документален филм."Онези, които познават Агенцията, няма да видят нищо непознато, ще чуят благодарността на хората, за които работим. Тези, които не ни познават, ще бъдат много впечатлени от това какво правим" – така накратко Манджукова описа съдържанието на документалната история.
Професионалният път на Райна Манджукова в Агенцията за българите в чужбина тръгва още от самото ѝ създаване – тя е част от първия екип, сформиран преди повече от три десетилетия, а по-късно два пъти застава начело. Спомня си началото, когато всичко, с което разполага е лист с изписани на пишеща машина адреси на осем български организации в Украйна. "Някои колеги, които отговаряха за други държави нямаха и толкова. Ние сме събирали тези контакти зрънце по зрънце, но с времето събирахме не само контактите, но и печелехме авторитет. Спечелихме надежда и вяра в българите в чужбина, че има държавна институция, която е създадена, за да се грижи за тях. След като беше изместен този фокус на дейността ни, голяма част от нашите сънародници просто престанаха да контактуват с Агенцията".
Преди десетина година репутационна щета върху работата на държавната структура нанасят подозрения в корупция, свързани издаването на удостоверения за български произход. В резултат българите преустановяват контактите си с Агенцията: "Хората в Западна Европа и в Америка, които по никакъв начин не ги засягаха уверенията за български произход, очевидно бяха решили, че тази агенция вече е само за това и няма защо да поддържат контакти с нея. И така се стигна до факта, че когато дойдох през 2022 година в качеството си на изпълнителен директор, вече на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, се срещах с хора, които не знаеха за съществуването ѝ. Това бяха активни млади хора, ръководители на сдружения на българи в чужбина, които контактуваха с министерствата, с други институции в България, за да решават проблемите си, но изобщо не знаех за съществуването на Агенцията."
Затова предизвикателството пред г-жа Манджукова и настоящия екип на ИАБЧ е да върнат българите от чужбина в Агенцията:
"Искам да върнем разбирането и знанието, че ние сме тези, чрез които сънародниците ни могат да поставят своите въпроси пред държавата, но и в обратна посока – чрез които България може да решава част от своите външнополитически въпроси в чужбина", посочва Райна Манджукова в интервю за Радио България.
Снимки: ИАБЧ
Учениците от Българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” Дортмунд заедно със своите учители ще влязат в ролите на герои от български народни приказки и ще изпълнят български народни песни, съобщиха от учебното заведение. По този начин –..
Певиците Деси Добрева и Деси Христова организират три интерактивни лекции работилници за българските деца в Ирландия на тема “Мюзикълите за деца и фолклорът в тях”. Заниманията ще се състоят днес и утре в българските неделни училища “Азбука”, “Райна..
Населеният с българи район Тараклия и Гагаузката автономна област в Република Молдова гласуваха над 90% с "не" на референдума от 20 октомври 2024 г., на който молдовските граждани трябваше да решат дали одобряват конституционни промени, позволяващи..