Български оперни певци излизат на една сцена, за да отдадат почит към Борис Христов в 110-ата година от неговото рождение. Превъплъщавайки се в емблематични за великия бас роли, но и с доза артистична закачка те ще напомнят за световните му триумфи с пет концерта – от 11 октомври до 25 ноември – в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора.
“Български баси за Борис Христов” е проект на Националния музей “Борис Христов”, който се осъществява по идея, сценарий и режисура на директора на Русенската опера Пламен Бейков и обединява усилията на пет оперни театъра, излъчили най-изявените си солисти баси. Последният ученик на останалия в историята на оперното изкуство певец ги определя като “пъстроцветие от прекрасни гласове, всеки от тях със свои особености и индивидуалност”.
Юлиан Константинов ще се превъплъти в две от най-емблематичните роли на Борис Христов – той ще изпълни големия монолог на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски и арията на крал Филип II от “Дон Карлос”. Петър Бучков ще влезе в образа на Банко от операта “Макбет”, Деян Вачков – на Прочида от “Сицилианска вечерня”, а Пламен Кумпиков и Божидар Божкилов ще се представят с арии на Иван Сусанин. Заедно с тях на сцената ще излязат Евгений Арабаджиев, Делян Славов и Момчил Миланов.
Артистичните изяви на оперните певци ще бъдат редувани с архивни записи от Златния фонд на Българското национално радио, в които Борис Христов разказва за началото в софийските хорове преди войната и заминаването си за Италия, за предпочитаните роли и мисията в България. Думите му ще бъдат илюстрирани с негови фотографии от сцената и цивилния му живот. “Тези негови откровения ще прозвучат като препоръка към всички нас, неговите наследници, но и към съвсем младите колеги”, изтъква Пламен Бейков пред Радио България.
“С намигване и чувство за хумор, което да зарадва публиката, съм подбрал и две комични арии – разкрива подробности от сценария на концертната програма той. – Едната е “Арията на клеветата” на Дон Базилио, а другата – голямата ария на Лепорело, в която разказва за завоеванията на Дон Жуан. В тях солистите ще участват в нещо като джазиран джемсешън и ще си подават реплики подобно на пинг-понг. Замисляме и един бис, който да придаде по-ведро настроение, тъй като ариите на басите обикновено са свързани със силен драматизъм.”
Дълбок, могъщ, изразителен, страховит, съдбовен – всички тези определения могат да бъдат приписани на басовия глас. Какви общочовешки качества обаче обединяват носителите му?
“Ние, басите, сме спокойни, интелектуални, разсъдливи, разумни, толерантни хора – казва Пламен Бейков. – Експанзията и силната емоционалност, ярко изявени при тенорите, не са ни присъщи. Така че в чисто човешки план всеки един от нас е с много добри лични качества и като колеги взаимно се харесваме, уважаваме, почитаме. В редки случаи е имало елементи на конкуренция, но тя по-скоро ни е помагала да се развиваме и да надграждаме.”
Разбира се, подобно посредствено отношение към изкуството – с усмивка и лекота, със заставане над суетата и съперничеството на сцената и в живота в най-голяма степен е било характерно за Борис Христов, потвърждава неговият ученик.
“Той осъзнаваше висотата на своя професионализъм – отговаря Пламен Бейков. – Но, от друга страна, проявяваше една разумна и в същото време горда скромност, заявявайки, че се е старал да прави всичко докъдето стигат силите му и дори не се е поколебавал да поиска прошка от публиката, ако не е изпълнил нейните очаквания. Борис Христов притежаваше също интелектуално чувство за хумор, както и уникална чувствителност, стигаща до две почти самоизключващи се противоположности. Когато ученикът успееше да постигне нещо, което учителят желаеше, беше в състояние да се просълзи, да се отпусне и да почувства изпълнението, музиката. Когато обаче забелязваше немарливост или липса на старание, стоварваше гнева си върху нас. Наистина беше нещо изключително да срещнеш такъв човек в живота си.”
Щастие, което спохожда Пламен Бейков през зимата на 1990-91 г. – скоро след рухването на комунистическия режим, когато в родината бушува, по думите му, най-голямата икономическа криза. Именно в този период заедно със сопраното Мариана Цветкова той има късмета да се озове в Рим, за да специализира в Академията за изкуство и култура в класа на Борис Христов.
“Всички предвидени средства за други педагози в програмата отпаднаха и тогава той се нагърби основно да работи с нас – разказва Пламен Бейков. – Дори нещо, което не е правил с други специализанти – в съботните дни имахме занимания и по вокална техника, когато ни разпяваше и ни даваше съвети. Той особено наблягаше на верността към словото, което трябваше да проникне в нас и да се превърне във вратата, отваряща пътя към пресъздаването на образа. И мисля, че в голяма степен ключът към тайната на силата на неговото превъплъщение и актьорския му талант се криеше именно в абсолютното проникване в текста и извеждането му като свой.”
Разкривайки неизбродим свят на познания, усещания, събуждания, докосвания, сътворявания, обучението далеч надхвърля дебрите на музиката. Така ученикът вниква в същността на думи като “покаяние”, “приземяване”, “безкомпромисност”.
“В навечерието на Възкресение през 1991 г. Борис Христов пожела непрекъснато да слушаме “Матеус пасион” в интерпретацията на Ойген Йохум – спомня си Пламен Бейков. – Във времето, свободно от обучителни занимания, той влизаше в залата и настояваше всички заедно да слушаме музика. Даде ми и друга препоръка – да си пускам клавирните прелюдии и фуги на Бах за усъвършенстване на музикалния слух. И тъй като вече имах слабост към бароковата музика и стигнах дотам, че си купих партитурата на “Матеус пасион” в Рим с малкото пари на разположение, започнах да слушам произведението с него, следейки нотния текст. Това вероятно предопредели по-нататъшната ми съдба.Вече над 15 г. работя с Баховото общество и имам десетки изпълнения на “Матеус пасион” – и на речитативите, и на ариите, не само у нас, но и в чужбина. Изпълнението на музиката на Бах и проникновението в тези текстове говори много за покаянието.”
До ден-днешен Пламен Бейков продължава да се учи от Борис Христов. Дистанцията на времето спомага да бъдат разкодирани старателно записаните в младежките тефтери споделени тънкости, но неразбрани от неузрелия заради липсата на опит на сцената и в живота артист. Днес той достига и до загадките на неговата душа – прозираща най-вече през гласа.
“Просветена, дълбока, душа, която е опознал – казва оперният артист. – Фактът, че Борис Христов познаваше себе си много добре му даваше възможност да бъде в мир със себе си – независимо, че винаги е бил емоционален, страстен, дори конфликтен в защитаването на своята правда. А за да бъде такъв, той имаше абсолютната увереност в това, което правеше. Нямам представа как е извоювал своето вътрешно равновесие, този вътрешен мир, но вероятно се дължи на трудното начало във военните и следвоенните години. Може би изпитанията са го възпитали, давайки му това уникално съчетание от увереност и сила, гордост, но не и горделивост.”
С признателност и смирение Пламен Бейков вече 10 години работи по още един проект, свързан с незабравимия му учител.
“Когато се честваше стогодишнината на Борис Христов и участвах в един концерт в Българския културен център в Рим, където се намира и библиотеката му, се зарових в нея – разказва той. – Бяхме чували, че той че е имал голям интерес към българската песен, че е имал желание да записва, но така и не е осъществил своя проект. Така от голямото количество песни успях да селектирам 20, върху които е оставил много съдържателни рецензии, а някои от тях дори са транспонирани за неговия глас и подготвени за изпълнение. Реших да ги разуча и на 4 ноември със заглавието “Борис Христов – посланик на българската песен” заедно с пианистката Божена Петрова ще ги представим в Първо студио на Българското национално радио.”
Снимки: operaplovdiv.bg, Държавна опера Стара Загора, Общински културен институт „Красно село“, boris-christoff.net, Мултимедиен музей „Борис Христов“,Facebook / Пламен Бейков, Erio Piccagliani
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Етноджаз формацията “Аутентик” (Outhentic) ще представи България на започващия днес в Кайро Международен джаз фестивал. Провеждането на известния музикален форум и участието на групата се осъществява с активната подкрепа на Посолството на..
В рамките на Фестивала "Музикални зографи" германският китарист проф. Герхард Райхенбах ще има концерт на 30 октомври в Централния военен клуб. Той е солист на оркестри, канен за рецитали в най-големите концертни зали, осъществил поредица от записи..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..
Звездна група и звезден изпълнител се събраха, за да възродят песен, написана преди почти четвърт век. D2 и Графа записаха съвместната си песен "Колко си..