Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Надписът върху мраморния саркофаг е датиран от II в.

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Снимка: Община Никопол

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което име означава "Град на победите". По-късно, през Второто българско царство, Никополската крепост – т.нар. Шишманова крепост, е била една от най-непристъпните и непревземаеми крепости за своето време. Неслучайно тя е била средище на цар Иван Шишман от 1388 до 1393 г.

Днес, освен прословутата крепост, сред важните исторически забележителности на Никопол е мраморен саркофаг от римско време.

Много интересна е историята на този надгробен паметник. През годините на османското владичество по нашите земи той бива вграден в каменна чешма с изворна вода, която и до днес се използва от жителите на крайдунавския град. Легендата разказва, че това е надгробен камък, под който лежи красива девойка. Става дума за съпругата на Фронтон – римски помощник-финансов прокурор по онова време, който много рано губи своята млада съпруга Елия. Заради голяма скръб по любимата Фронтон написва поема (стихове), с която каменовезците покриват надгробния паметник на красивата Елия. Върху саркофага и днес може да се прочете поемата на латински: "…Бръшлян нек се сплита с нежни цветя по челото на тая, която смъртта тъй бързо изскубна от мене. Самотно е моето огнище, пусти са моите надежди без нея…“ Надписът е датиран от 160-180 г.

Векове по-късно саркофагът е бил вграден в каменна чешма, която на турски се наричала Сютлийка (млечна чешма). И хора започнали да идват при саркофага на Елия, за да си наливат вода и да присядат на раздумка покрай извора. Историята за любовта между Фронтон и Елия обаче не приключва тук. Около 1870 г. в Никопол пристига френският археолог и пътешественик Дижарден. Той посещава чешмата и може би е първият, който след близо 16 века разчита посланието от надписа. Поразен от находката и развълнуван от нежните стихове, археологът изсича собствен надпис върху камъка в отговор на римлянина Фронтон, който гласи следното: "...Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна. Гробът на Елия е превърнат в чешма. И български невести, моми и дечица, наливат от нея своите стомни и пролет, и есен. Пътеката към нея е станала алея за разходка. ... А твоите сълзи, Фронтоне, са бистрите струи на чешмата."

„Чешмата Сютлийка в Никопол“ – гравюра от Феликс Каниц

Този надпис също е вграден в каменния корпус на чешмата. "Легендите разказват, че това е била много красива девойка, на която другите вероятно са завиждали. Младата жена много рано умира и за съжаление, според преданието, това се е случило след деня на сватбата ѝ с Фронтон. Може би в чашата ѝ е сипана отрова?" – това казва Анелия Димитрова, зам.- кмет на Никопол:

00:00 / 00:00

Анелия Димитрова пред Радио България

"Тази ранна загуба Фронтон не е могъл да преживее и той излива своята мъка в стихове. Знае се, че на територията на България са открити 19 такива епитафии, но най-красиво написаната е тази на Фронтон. Много поколения са се сменили до днес, но бистрата вода от чешмата продължава да се използва. Вярно, дебитът на извора през лятото намалява, но тази чешма никога не пресъхва. Когато дойдат хора в Никопол – и туристи, и наши лични гости, винаги ги водим до чешмата на Елия, защото знаем, че който пие от там, винаги после се връща пак в града."

Чешма Елия беше определена преди години като символ на Никопол в анкета сред местните жители. Според никополчани това е най-романтичното и най-красивото място, свързано с любовта в България. Затова именно при чешма Елия се организират поетични вечери. Освен това много семейства избират там да сключат граждански брак, научаваме от Анелия Димитрова. И още:

"Правени са и филми за тази чешма и за легендата, но много скоро, през месец май дами от дамски клуб в Разград и техни последователи от Плевен дариха рози, и ние заедно с тях посадихме тези рози край чешмата. Което означава, че историята не е забравена, има интерес към нея, предава се от човек на човек."