Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в Софийската опера и балет. Именно този специален случай, както и 64-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между България и Куба, беше и поводът за първото посещение на д-р Луис Веласкес Перес в България, по покана на БАН.

От Радио България имахме честта да се срещнем с този лекар и изследовател в областта на невронауката, специалист невролог и настоящ председател на Кубинската академия на науките, който ни даде възможност да надникнем в необятния свят на науката и да се запознаем с дълбоката научна мотивация, която историята е завещала на Куба.

В днешния ден необходимостта от заздравяване на двустранните отношения със съседите ни и с целия свят е сякаш още по-актуална.

"Днес, повече от всякога, се нуждаем от интеграция – това е и една от целите на това мое посещение. Интеграцията в този момент е необходимост, защото човечеството се изправя пред големи глобални предизвикателства" – с тези думи започна разговорът ни с д-р Веласкес на кръглата маса в кубинското посолство в София.  

Сред причините за посещението му в България са въпросите, свързани с научното развитие и комуникация, разпространението на технологиите, развитието на изкуствения интелект и, разбира се, всичко, свързано с изследванията в областта на неврологията, невротехнологиите и биомедицината, с цел да бъдем подготвени за различните предизвикателства, пред които е изправено днес човечеството.

Именно общите предизвикателства, пред които се намира науката в този момент, в който ни е отредено да живеем, подтикват най-силно институции като Академиите на науките да се обединяват и да си сътрудничат.

В разговора ни стана дума за превенцията пред екологични явления и здравни кризи и предвиждане на техните последици, за търсене на ресурси в областта на енергетиката и възобновяемите енергийни източници, както и за нови начини на изследване на различните проблеми в областта на социалните и хуманитарните науки, националната идентичност и качеството на живот, сред още много други актуални теми.

"Класически пример е пандемията от COVID-19 – тя повлия на човечеството и го беляза, като остави след себе си дълбоки следи, сред които е и депресията, засягаща днес на практика 13% от населението... Към това добавяме явленията, свързани с изменението на климата, които оказват пряко въздействие върху човешкото здраве и водят до появата на нови заболявания и до увеличаване на преждевременната смъртност. Налице е и проблемът с международната икономическа рецесия, последвала пандемията,която също има сериозни глобални последици. А да не забравяме и военните конфликти, които се случват в световен мащаб и които разклащат развитието на обществото ни, в най-широкия смисъл на думата."

Според д-р Веласкес проблемите не се изчерпват с това:

"Към всичко изредено дотук трябва да прибавим и въпроса около застаряването на населението, което създава нови предизвикателства и води до увеличаване на невродегенеративните заболявания, каквато е болестта на Алцхаймер, която също прерасна в глобална епидемия. Неврологичните заболявания като цяло сега са основната причина за инвалидност при над 40% от световното население."

А конкретно в случая на Куба, освен всички тези фактори, жителите ѝ са изправени пред още по-сложна ситуация поради икономическата и финансова блокада, наложена от САЩ вече над 60 години, както и поради факта, че страната е включена в списъка на терористичните държави. "Ето защо за Куба развитието на науката, технологиите и иновациите представляват една изключителна ценност, тъй като днес те са от съществено значение, за да могат да бъдат посрещнати всички тези предизвикателства, за които говорим тук", обяснява д-р Веласкес.

От другата страна на Океана много хора не подозират, че Куба има завидна система за наука и технологични иновации: "Имаме около 240 научноизследователски институции, 50 университета, 25 000 професори и над 86 400 научни работници, 53% от които са жени. А около 19 000 от тези работници получават научната степен "доктор на науките". Имаме над 8 300 изследователи и повече от 100 програми, по които учените представят своите проекти."

Разбира се, Кубинската академия на науките е могъщо звено в тази система, тъй като е първата академия на американския континент, с дълга траектория, датираща от XIX в. – още от времето на испанската колонизация. Благодарение на упоритостта на кубинския народ и на неговите учени, днес Академията може да се гордее със 162-годишна история и представлява една от най-силните институции в американския регион, обединяваща повече от 500 учени на високо равнище, включително 60 международни Нобелови лауреати. Нейната широка мрежа от филиали в цялата страна си сътрудничи с национални и международни институции в един неуморен стремеж към развитието на човешкия потенциал.

Благодарение на устойчивостта, която е така характерна за кубинците, и способността им за преодоляване на препятствията, днес Кубинската академия на науките е една силна институция, служеща на националната и световната наука. Една независима, официална институция на кубинската държава.

Въпреки допълнителните проблеми, научното развитие не е престанало да бъде движеща сила в Куба. Кубинската биофармацевтична индустрия например е постигнала значителен напредък в разработването на ваксини, като тези за COVID-19, разработени от BioCubaPharma, или в разработването на лекарства за превенция и лечение на дегенеративни неврологични заболявания, като наследствените атаксии или болестта на Алцхаймер.

"Кубинската академия на науките работи усилено и по създаването на временни и постоянни работни групи от експерти, подобни на тези, създадени за борбата с пандемията COVID-19. Тогава тези групи изиграха решаваща роля, като помогнаха за възпирането на пандемията и улесниха благоприятното развитие на много пациенти, които бяха в тежък стадий на заболяването. Днес са създадени още много такива групи в различни приоритетни области – гореспоменатите демографски промени, изменението на климата, невронауките, изкуствения интелект, продоволствената сигурност, енергийния преход и декарбонизацията, новата биология... За всичко това е нужно развитието на човешкия потенциал и научните изследвания, както и укрепване на капацитета за иновации."

Именно тук ролята на Академията на науките е от първостепенно значение. По думите на д-р Веласкес академиите са научни структури, които имат функцията да интегрират науката в международен мащаб. В този смисъл, между Куба и България съществува дългогодишна връзка на приятелство и наука. Историята на сътрудничеството между двете академии на науките датира от 90-те години на миналия век. Днес това двустранно сътрудничество продължава, като се приспособява към една нова реалност и към нейните проблеми – които, както казахме, вече не засягат една единствена нация, а всички тях заедно. "Ето защо днес трябва да стъпим здраво върху една основна концепция: че човечеството е застрашено по изключително сложен начин от проблеми, които не са само на една или друга държава. Пример за това са епидемиите. Това са проблемите, които наричаме "глобални".

Следователно, за да има напредък, сътрудничеството между институциите на международно равнище е от съществено значение. Именно с тази цел председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще пътува до Куба на 20 октомври (Националния ден на културата на Куба), където ще бъде подписано споразумение между двете академии за изготвяне на работен план за научни изследвания, като съвместна цел.

Както видяхме, има много неизяснени въпроси, които представляват предизвикателства за голямата мрежа от научни умове в света ни. Как ще се подготвяме за бъдещето? Как да посрещаме новите епидемии? Как да се справяме с новите болести, произтичащи от застаряването на населението или от явленията в околната среда? Как да диагностицираме отрано когнитивните разстройства като болестта на Алцхаймер и да намалим последиците от тях за човека, за семействата и за обществото?...

Посещението на д-р Луис Веласкес придобива допълнителна важност, тъй като подчертава, както самият той се изрази, "важността на това да се продължи международното научно сътрудничество и да се утвърди ролята на Академията на науките като обединяващо ядро в сложните времена, в които живеем."

Днес обръщаме с надежда поглед към бъдещето. Едно споделено бъдеще, което вече не е само "бъдеще на хората на науката" – то е вече настояще.

Снимки: БАН, Фейсбук / Кубинска академия на науките, Официална страница на  Кубинска академия на науките, БТА, X / Dr.Cs. Luis C. Velázquez Pérez, личен архив

...

"Обществото на учените е истински универсалното общество" А. Айнщайн, по време на посещението си в Академията на науките през 1930 г.

….

Д-р Луис Веласкес Перес е доктор на медицинските науки, специалист по неврология и неврофизиология, президент на Кубинската академия на науките, член на борда на директорите на Кубинското дружество по неврология и директор-основател на Панамериканската мрежа за наследствени атаксии и на Центъра за изследване и рехабилитация на наследствени атаксии.

От Радио България изказваме специални благодарности на Н. Пр. г-жа Мариета Гарсия Хордан, посланик на Куба в България, която помогна да се осъществи тази среща и ни накара да се почувстваме като у дома си.