7
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда чуждестранни любители на птици у нас. Тези хора са способни да пропътуват хиляди километри само и само за да зърнат през биноклите си някое земеродно рибарче или синявица.
В Европа се размножават към 600 вида птици. От тях над 400 могат все още да се наблюдават в България. Това прави страната ни рай за чуждите орнитолози, чийто брой се е увеличил през последните години. Напоследък, освен от Западна Европа, са зачестили посещенията на любители орнитолози от САЩ и Източна Азия, твърди д-р Герджиков.
"Има много видове птици, които не се срещат в останалите части на Европа, а само тук, на Балканите. Истината е, че в Западна Европа различните агро-политики в последните 50 години са променили местообитанията на птиците. Много видове са изчезнали от държави като Великобритания, Нидерландия и пр. За щастие, тук приложението на този тип политики в земеделието все още не е толкова строго и тези видове са запазени. Дори едни обикновени врабчета или лястовици, които ние възприемаме едва ли не като "вредители", за много западноевропейци са екзотика и когато дойдат, много им се радват."
Според Европейския червен списък на птиците за 2021, публикуван от Бърдлайф Интернешънъл, един от всеки 5 птичи вида на Стария континент е застрашен от изчезване. Това превръща наблюдението им в неповторимо изживяване. "Тази година имахме много натоварен сезон със страшно много и разнообразни туристи от целия свят. Видяхме интересни птици, посетихме уникални места. Но имаме нужда от още хора, които да работят в този бизнес" – казва д-р Герджиков. Истината е, че водачите орнитолози като него все още се броят на пръсти у нас, а туристите разчитат именно на тях, за да се потопят в тайнствения свят на пернатите.
Към кои птици има най-голям интерес сред любителите орнитолози?
"Сред най-желаните видове са някои от хищните птици, като царският орел, белоглавият египетски и черният лешояд, а също така и ливадният блатар – пояснява д-р Герджиков. – Но също и черноглавата овесарка, глухарят, земеродното рибарче, пчелоядите, синявицата… Това са все видове, които са екзотични дори за Европа. Например Сакар планина е известна като Царството на царския орел. Но там можете да наблюдавате и черноглавата овесарка, големият маслинов присмехулник и пр. Маджарово в Родопите пък е Царството на лешоядите. Бургаските езера, над които минава прелетният път на птиците Виа Понтика, са друго много добро място за бърдуочинг. Същото важи за дунавското ни крайбрежие – една от най-добрите дестинации за наблюдение на синявицата и пчелояда. Там имаме невероятно разнообразие от водолюбиви птици, като рибари, гмурци. Да не говорим за популациите на къдроглавия пеликан в резервата "Сребърна", на остров Белене и в района на гр. Тутракан…"
Освен чужденците, все повече българи пътуват, за да наблюдават птици. Този вид туристи са по един или друг начин ангажирани с опазването на околната среда, обяснява д-р Герджиков. Затова туроператорът, за който той работи организира т.нар. "екскурзии с кауза":
"За да искат да наблюдават птици или бозайници в България, това означава, че хората имат интерес в опазването на тези видове. Ние отделяме част от сумата, която те заплащат за орнитологичния им тур, за да дарим на някоя наша неправителствена организация с идеята да се подпомогне опазването или защитата на даден животински вид. Така сме подкрепяли ветеринарния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора, или инициативи за опазването на белошипата ветрушка, лешоядите, царския орел и други природозащитни каузи", казва д-р Георги Герджиков. И допълва, че за съжаление България не се рекламира от държавата като целогодишна дестинация за наблюдение на птици и диви животни, а този вид туризъм е с огромен потенциал у нас.
Снимки: Д-р Георги Герджиков, Травентурия
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..
Разкъсана облачност