Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В един студен февруарски ден на 1946 г., едва 32 годишен, Ромен Гари пристига на първия си дипломатически пост в София, където е назначен като втори секретар на френската легация. Директорът на Френския институт у нас Люк Леви, самият той голям почитател на Ромен Гари, коментира влиянието, което България оказва върху възгледите му:
"Това негово пребиваване в страната значително обогатява разбирането му за това какво означават хуманизмът, универсалността, правата на човека и какво означава Европа. Защото Ромен Гари е бил голям радетел на Европа. Той е написал роман "Европейско възпитание" и още преди да се заговори за обединението на Европа, силно е подкрепял тази визия. Ромен Гари добре е познавал Централна и Източна Европа и е искал да насочи вниманието на французите към този регион" – каза Люк Леви по повод организираната от Френския институт у нас седмица, посветена на живота и творчеството на Ромен Гари. Благодарение на това, че е писал и под псевдонима Емил Ажар, той е единственият френски писател, награждаван два пъти с литературната награда "Гонкур".
"Ромен Гари е велик писател, но бих казал, че едновременно с това той е литературен герой. Роден е във Вилнюс, като дете е живял в Москва, живял е във Варшава и после се озовава в Ница през 20-те години на ХХ в. – разказва Люк Леви. – Приема френско гражданство по лични убеждения. Това всъщност било мечтата на майка му. Бил е известен участник във френската съпротива по време на Втората световна война. Той не е само писател, но и дипломат. И започва дипломатическата си кариера след 1945 г.".
В София Ромен Гари, заедно с първата му съпруга, английската писателка Лесли Бланч, се настанява в апартамент на столичния бул. "Дондуков" 69, среща се с хора и става свидетел на надигащите се политически репресии в страната, без да подозира, че самият той е обект на разработка в досие на Държавна сигурност под агентурното наименование "Книжарят".
В романа си "Нощта ще бъде спокойна" Гари описва България така: "При пристигането ми в София, страната беше вече комунистическа, но с цар. Дете – цар. Новият истински цар след навлизането на съветската армия беше легендарният Георги Димитров, ръководител на Коминтерна. Ръководител, но под егидата на Сталин."
"Ромен Гари е имал славянски корени и за него този свят е бил добре познат – казва Люк Леви. – Обичал е България, защото той не е бил обикновен дипломат. Още тогава е бил голям писател, интересувал се е от хората, проявявал е подчертана емпатия към тях. Но също така, става свидетел на промените в тази страна след 1945 г., която постепенно ще бъде подчинена на тоталитарна диктатура. По този повод Ромен Гари казва: "Едновременно е вълнуващо и тъжно да станеш свидетел на прехода на една държава, една монархия към тоталитарна диктатура от сталински тип".
Гари е владеел руски, общувал е свободно не само с обикновените българи, но и с представители на все още съществуващата в първите години на репресии опозиция. Впоследствие споделя, че това са били много важни години за него.
"Противно на някои твърдения, Ромен Гари е възприемал възложената му мисия тук, в София, като основополагаща за него в много отношения. И аз открих един много добър цитат, посветен на България в книгата му "Нощта ще бъде спокойна". Там той казва следното: "Запазил съм много добър спомен от България. Сред всичките мои дипломатически назначения, това е постът, който аз най-високо ценя, дори повече от този в Калифорния." Това са много силни думи и говорят за това, че той много е обичал България" – каза в заключение Люк Леви.
Вижте още:
Снимки: institutfrancais.bg, Facebook / Romain Gary, books.fr
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..