Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини, направени заради публиката ми. Тя ги поиска" – призна пред Радио България самият художник. Експозицията е артистично продължение на цикъла от картини, показани миналата година на същото място и обединени под заглавието "Капризен вихър от щрихи", който абстрактно обясняваше мрежата, в която живеем. Днес вихърът вече е танц от различни техники, цветове и нюанси на живота вчера, днес и утре. Движение на човешки фигури като доказателство на живота в 40 художествени пана, пропити с позитивизъм и надежда.

"Всъщност това е нашето човешко присъствие в мрежата, което кръстих "Танц". Тук по-скоро обръщам внимание на рисунката и на мига в движението на една фигура. Както каза един мой колега – "Румба, с толкова малко си постигнал толкова много". Точно тази простота използвам, за да подчертая линията и движението. 

Истината е, че всичко, което се движи е знак за живот. Тоест има движение, има живот. И аз предпочитам да наблегна на позитивното, да бъда по-близо до любовта, до радостта, до разума. Някак тия фигури да се движат не измъчени под падащите бомби, а точно обратното, защото в живота има и двете. В момента може би, да не дава Господ, някъде пада бомба и в този миг убива хора. В същото време на друго място хора танцуват и се обичат. На трето място пък правят друго. Светът е много странен, но тази изложба е оптимистична."

Румен Статков е от артистите, които вярват, че не красотата, а изкуството ще спаси света. И той е деен участник в това "спасение". Точно преди 30 години по покана на журналиста Нери Терзиева и телевизионния режисьор Хачо Бояджиев художникът прави първия си опит за "превод" на класическата и народна българска музика върху платно, или по-точно казано – върху стъкло. През 1994 година Статков рисува картини на живо в проект на БНТ на фона на изпълнение на ансамбъл "Филип Кутев" и Борис Христов. Тези музикално-рисувални концерти продължават да се случват спорадично във времето до миналата година, когато интересът към тях се засилил.

 А тази година те вече са и в основата на цял фестивал, наречен "Музикални зографи". В началото на септември Морското казино в родния град на Статков Бургас стана домакин на първото тридневно издание на проявата. Сред музикантите на сцената бяха пианистката Фани Куцарова, музиканта Венци Трифонов и гъдуларят Мартин Владимиров. Пред платното разбира се беше Румен Статков.  

На 11 октомври четиримата гостуваха на Националния музей на музиката в Прага с проекта  "Пиацола и още нещо", представящ класика и фолклор в изпълнения на пиано, кларинет и гъдулка. А портрета на музиката отново бе дело на Статков, който не скри благодарността си към Българския културен институт в чешката столица за помощта и подкрепата в организирането на еклектичната арт вечер. Всеки един от присъстващите в залата е можел за символична сума да закупи някой от нарисуваните на сцената акварели.  

"Аз успявам да чувам всеки инструмент поотделно и когато рисувам, това ми помага – казва художникът. И трите инструмента създават такава хармония, която ми помага да завърша акварела. Истината е, че това което правим е много истинско, то е непринудено и съвсем пред хората, на живо. Няма лъжа, няма измама и това е прекрасно. На 22-ри октомври откриваме фестивал "Музикални зографи" в Централния военен клуб. Името не е случайно. Това е симбиоза между изкуствата с идеята след години тя да е в основата на начина, по който изобразяваме нашия свят." 

Програмата на фестивала продължава до 20 ноември и включва рецитали на утвърдени музиканти и млади изгряващи творци, разнасящи славата на българската култура по света. До края на ноември ще може да се разгледа  и изложбата "Танц" в галерия "Нирвана". С леко намигване към политическата сцената у нас, а и не само, художникът споделя:

"Създаването на каквато и да е творба започва първо с мисъл. Нали човек усеща нещо, разсъждава, проектира и бавно и последователно го осъществява и завършва накрая. Политиците могат да се научат на това, че нещото, което в момента тръгнат да правят след 10 години ще даде своя резултат. Бих им пожелал да избягват крайностите. Знам, че не може без ляв и десен крак да вървим напред, но поне някой да ръководи тези два крака по някакъв начин. Къде е разумът? Това трябва да направят политиците – да ръководят двата различни кръга и ние да вървим напред, а не назад."  

Колкото до танца и неговият ритъм сред народа – важното е да го има, казва Румен Статков: "Дори и мисловно да танцува човек не е лошо, защото това е движение, а движението е живот!" 

Снимки: Весела Кръстева