Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За първи път от 1985 г. се отчита почти нулево намаляване на населението у нас

Доц. Спас Ташев: България трябва да привлича работна ръка първо от диаспората

Снимка: БТА

От доклада на Министерския съвет за изпълнението през 2023 г. "Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България" става ясно, че за първи път от 38 години в България съотношението между общия прираст (новородени и трайно заселили се) и намаляването (смъртност и емиграция) на населението е почти нулево. Според доц. Спас Ташев от "Института за изследване на населението и човека" към Българската академия на науките през годините има известно леко, бавно, но трайно подобряване на демографските показатели.

"Като учен, който се занимава с демография все някога съм очаквал, че ще настъпи наистина такъв обрат и България ще започне да има положителен прираст – казва доц. Ташев в интервю за Радио България. – Съгласно изнесените данни ние сме много близко до нулата, но все още прирастът е отрицателен. Данните за миналата година сочат минус 1948 души, т.е. само с толкова е намаляло населението на страната. През годините средногодишно населението на страната намаляваше с 50-60-70000 души, което означаваше, че един средно голям град от България изчезваше всяка година" – казва демографът, но бърза да изрази скептицизъм, тъй като данните се дължат на текущата демографска статистика, която отчита 4 процеса, които протичат сред населението – раждаемост, смъртност, изселване и заселване.

Доц. Спас Ташев
По съотношението на показателите раждаемост и смъртност на населението няма съществена промяна и отчитат намаляване на населението с над 43 хиляди души. Така че ние продължаваме да се топим, подчертава доц. Ташев. Миналата година в страната са родени 57 500 деца, докато починалите българи са 101 000. Добри са тенденциите по отношение на миграцията, като съотношението на напусналите и пристигналите в България е с положителен баланс от 41 600 души. През 2023 г.  в страната са се заселили около 164 500 мигранти, а за чужбина са заминали 123 000. Най-много нови жители има в областите Кърджали, Варна и Бургас. Най-голям брой хора сред променилите настоящия си адрес с български са пристигналите от Турция – 14000 души. Следват идващите от Украйна – 9700, Русия – 5700, и 12200 от други държави, в това число и  български граждани, които се завръщат от ЕС, САЩ или Канада.

Групата на лицата от Украйна и Русия е временно явление заради войната, смята изследователят и призовава държавата да използва демографските си резерви от българската диаспора в близко съседство. Дава за пример работодателите, които с чартърни полети извозват работници от Азия, вместо да привлекат българи от съседните страни:

Град Цариброд в Западните покрайнини, Сърбия
"Ние имаме българи в близко съседство. Имам предвид Западните покрайнини в Сърбия, които се намират на 50 км от София. Имаме българи в Северна Македония, които се намират много близко до Кюстендил, Благоевград, Перник – не е проблем да идват и до София. Имаме българи в Косово, в Албания. Аз направих справка в Агенцията по заетостта. Оказа се, че е вписан един трудов договор на българин от Албания, а по нашето законодателство лицата от български произход не трябва да вземат разрешение за работа в България, просто работодателят е длъжен да впише тези договори в Агенцията по заетостта. Защо тези хора не идват – понеже ние създаваме пречки. Не им удостоверяваме българския произход. Това е един огромен конфликт, проблем в нашата държава, който на практика стига до антибългарски измерения. Нашата администрация масово отказва да потвърди, че това са лица с български произход, поради което едно добро пожелание в нашия закон, една добра постановка, която наистина би развързала ръцете на много работодатели, не се използва."

Спас Ташев дава за пример българите в Албания и Косово, които живеят в планински райони. Поминъкът им е основно планинско земеделие. Следвайки общата тенденция за урбанизация, над 80% от тях след 1990 г. са напуснали своите родни места и са мигрирали към големите градове в Албания или към Западна Европа.


"Къде е шансът на България? Част от населението в Албания и Косово има традиционен усет към гурбетчийството – припомня ученият. – Това означава, че мъжкото население, основно занимаващо се със строителство, през активния сезон напуска родните си селища, но останалата част от техните семейства остават там, където все още има училища, които могат да поемат децата. Там могат да останат съпругите им, дядовците, бабите. Средствата, които биха получили, са достатъчни при стандарта в Албания и в Косово, да им помогнат да се издържат семействата през цялата година. По този начин, чрез сезонни миграции, които би трябвало да бъдат съвременният аналог на някогашното гурбетчийство, ние можем да привличаме население, което да бъде използвано основно в туризма. През другото време тези хора могат да си стоят по родните места, да си обработват земеделието, да си поддържат имотите. Малките разстояния между България и техните селища позволяват да се поддържа именно такъв тип миграционни отношения и селищата да не се обезлюдяват", подчертава доц. Спас Ташев.

Село Борие в Кукъска Гора, Албания
Той припомня, че това ще заздрави и историческата връзка между България и диаспората. Но според учения политическата нестабилност в страната и честата смяна на парламенти и служебни правителства пречи да се формира трайна демографска политика, насочена към привличането на българската диаспора към националната икономика.

Снимки: БТА, БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18
Паметникът на капитаните в Сливница

Българските сухопътни войски отбелязват празника си

Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..

публикувано на 19.11.24 в 11:07