На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати за народни представители бяха малко и не особено конструктивни, продължава да липсва и истинският политически дебат, в който да се сблъскват идеи и програми за решаването на проблемите на гражданите.
Кратка анкета на Радио България показа, че въпреки желанието им да гласуват, хората по-скоро не откриват партии и кандидати за народни представители, които да предлагат програми за управление, близки до техните разбирания и проблеми. "Политическите продукти на масата не отговарят на моите базисни изисквания", казва Веселин Алексиев, млад архитект от София. Уточнява, че винаги е гласувал, но на днешния вот не вижда смисъл и това наранява човешкото му достойнство:
„Аз не виждам да се говори изобщо за социална политика, трудови права и т.н. Ние се намираме в един почти 40-годишен преход и ми се струва, че вече политическите играчи не могат да излязат от това състояние и тази своя реторика. Бих искал да има една сравнително умерена социална партия, която няма кой знае какви претенции, но да има базисни нива на социално обслужване, които в България не присъстват. И не виждам нито една партия в момента, която да има желание да промени това.“
Анкетата, която подготвихме, бе провокирана от няколкочасова дискусия, посветена на моментната политическа картина и нагласите на гражданите да упражнят своето право на глас. Неслучайно попитахме, дали тя е помогнала на присъствалите да се ориентират в политическото предлагане, повишила ли е мотивацията им, да се разходят до урните в изборния ден. Важно е човек да гласува, ако има ясна визия какво иска да направи с този свой глас – убеден е и Иво Анев.
„Установихме, че има възможности за подкрепа, но за съжаление изключително много се разчита на маркетинга, тоест какво искат хората, а не на някаква по-идеална визия. Партиите, които печелеха досега, го правеха по този начин. В крайна сметка обаче, трябва да има една голяма идея, която да е водеща, защото тя може да вдъхнови хората да последват съответната партия, която я изразява. Създаването на такава идея далеч не е проста задача.“
Като млад човек, свързан с редица обществени еко активности в столичния град, Анев има визия за крачките, които трябва да направим по пътя към такава обединяваща идея:
"На първо място ни трябва визия за това какво сме ние, какво е нашето лице пред света. Ние сме част от европейската цивилизация, някаква достойна част от света, имаме хора, с които можем да се гордеем. Трябва обаче да решим приемаме ли себе си, защото виждам, че постоянно има някакви разделения и неприемане на нещо от това, което сме, а това е контрапродуктивно."
Според IT-специалиста Георги Чипев, разходката ни до урните в неделния ден е важна – "в наш интерес е да има редовно правителство, което да решава проблемите, които у нас изобщо не са малко. Те няма да се разрешат от само себе си и няма да изчезнат". Но не бива да забравяме един по-дълбок проблем, за който и гражданите носим вина:
„На предходните избори (на 9 юни т.г.) се видя, че огромна част от избирателите не се чувстват представени и можем да говорим за криза на демокрацията. Ако преведем на ежедневен език, това означава, че не управляват хората, което е значението на думата демокрация. След като 70% от избирателите не намериха за кого да гласуват на последните избори, проблемът не е в тях, а в партиите, които не съумяват да предложат на хората нещо, което да бъде разпознато като близка до тях политика.“
Кризата на легитимността, която поражда подобно ниско обществено участие и доверие в политическия процес, подхранва идеи за промяна на избирателната система и дори на формата на държавно управление. Но Георги дава и още един щрих – ако продължи да липсва връзка между политиците и избирателите, каквато наблюдаваме в момента, кризата ще остане и това дали управляват 240 души или един, няма да има особено значение.
Снимки: АП, личен архив
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..