Седмата предизборна кампания в политическия маратон през последните три години е на своя финал. Дали чухме послания за изход от тази криза или традиционните новини за купуване на гласове, които и този път не разкриха истинските поръчители, както и за впрягането на държавната машина в разправата с "политическия враг" не засенчиха плахите усилия на партиите да привлекат избирателите на своя страна? Поглеждаме към анализите на политолозите и социолозите, за да ни ориентират в поредния политически екшън, в който изборът да останем статисти или да бъдем активни участници в промяната на статуквото е изцяло наш.
В навечерието на предсрочните парламентарни избори на 27 октомври социологическата агенция "Алфа Рисърч" потвърди очертаващата се картина – седем сигурни формации плюс евентуално още една ще влязат в 51-вото Народно събрание. Едва 30-32% от избирателите ще упражнят конституционното си право на глас, което означава, че около 85 хил. гласа ще бъдат достатъчни за да може дадена партия да намери място в парламента, при 100 хиляди досега.
Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в СУ "Св. Кл. Охридски", споделя прогнозата на повечето социологически агенции за ниска избирателна активност, аргументирайки се с няколко факта – честото провеждане на избори, липсата на нови партии, идеи и личности.
"Тезата, че няма нови партии не се опровергава от това, че в Народното събрание влизат формации като "Възраждане" –все пак става дума за нови политически сили с нови идеи, които директно да влияят върху формирането на правителство – казва политологът. – Голямата интрига на тези избори обаче ще бъде какво ще стане с голямото ДПС с 47 депутати, така да го наречем, и зрелищното и болезнено за избирателите на партията разцепление. Що се отнася до бъдещото парламентарно мнозинство, очевидно две партии няма да стигнат, независимо че според проучванията ГЕРБ и ПП-ДБ са много близо да имат 120 депутати. Има огромна разлика между това да бъдат нужни три или четири партии – ще зависи не толкова от броя на гласувалите, колкото от броя на влезлите формации, защото при повече политически сили тежестта на класиралите се на челните места намалява. Голяма е вероятността да се получи нещо по-стабилно дори от ротацията, която изкара девет месеца, още повече, че ГЕРБ и ПП-ДБ не се държат толкова тежко конфронтационно както преди четири-пет избора."
В държавите с пропорционални избирателни системи, каквато е и нашата, средният живот на едно правителство трае между две и две и половина години, припомня политологът Стойчо Стойчев. "По-скоро това, което трябва да бъде устойчиво в подобна среда, е партньорството между партиите. Така че след изборите ще очакваме някакво съвместно действие или опит за съставяне на коалиция", добавя той. По думите му, ако политиците пристъпят към осъществяването на лансираната от ПП-ДБ идея за равноотдалечен министър-председател, това ще бъде "голяма стъпка в развитието на човечеството".
"Няма да има пречки след изборите ГЕРБ да приемат някакъв подобен премиер – продължава политологът. – Аз обаче си го обяснявам по малко по-обратен начин – не равноотдалечен, а равноприближен, еднакво приемлив за всички, участващи в мнозинството, срещу когото няма да има фундаментална съпротива. Мога да го очертая като профил – университетски професор, например по право, който през годините е имал партньорство и с едните, и с другите, в добри отношения с всички. Той не може да бъде равноотдалечен, защото ако е такъв спрямо четири основни партии, това означава, че е отдалечен от политиката и няма да се захване с подобна работа. Затова и казвам, че по-скоро ще бъде равноприближен човек, който ще изгражда консенсус."
Ако ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ успеят да съставят кабинет, той би могъл да бъде подкрепян в Народното събрание от двете крила на разцепилото се ДПС, смята Стойчо Стойчев. Той е категоричен, че ако лявото обединение следва своя интерес за развитие, би трябвало да се обяви за опозиция или алтернатива на този модел. "Остават най-малките политически субекти като ИТН и потенциално "Величие", МЕЧ и "Синя България", добавя политологът.
Колегата му Иво Инджов разделя поравно шансовете за образуване на редовно правителство и за отиване на поредните предсрочни избори.Зад вялата и скромна като ресурси предизборна кампания той привижда обстоятелството, че партиите пазят сили, средства и идеи за догодина, когато ще се затвори четиригодишен цикъл – при нормални условия парламентарен, ознаменуващ и същата годишнина от мащабните антиправителствени и антикорупционни протести през 2021 г. В този промеждутък от време, прогнозира Иво Инджов, може да излязат няколко нови играчи на политическата сцена: "Не е задължително да са големи, може да са малки, но активни и да вкарат елемент, с който да започне разговор за политиката в българското общество – как да се решават проблемите в икономиката, на държавата чрез сблъсък на идеологически облечени концепции." Това е начинът да бъде върнат интересът на хората към политиката, смята той.
Политологът обръща внимание и на съпътстващи процеси в кампанията, "политически натоварени", като акциите на МВР срещу купуването на гласове и обвиненията, че една политическа сила бива пощадена в тях и че един конкретен политик обсебва в своя полза прокуратурата, съда и регулаторите.
"Това, за което политиците говорят малко и са в дълг пред обществото, е нарастващият груб и арогантен натиск на част от партиите в националистическия и в популисткия спектър срещу журналисти и хора със силен глас в интернет пространството – изтъква Иво Инджов. – Те искат да им отнемат правото да задават въпроси, да правят проучвания и да показват гледната си точка за проблемите. Въобще възражда се политическият натиск върху медиите. Може би той никога не си е отивал през последните 3-4 години, но просто е имало по-малко поводи да се фиксираме върху него и да бъде артикулиран в публичното пространство. Това е много сериозен проблем и по него трябва да започне разговор."
Мобилизация на избирателите, които да изпълнят своята част от отговорността за общото ни бъдеще, е единственият шанс за промяна в държавата, обществото, самите нас. "Ако излязат да гласуват 2 млн. души, ще имаме рекордно нисък праг за прескачане, доста фрагментирана картина в парламента и решаваща тежест на купения вот. Опасността на този феномен е когато от спорадичен се превръща в система – нещо като алкохолизма", предупреди социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова пред бТВ.
Текст: Диана Цанкова (Използвани са интервюта на Георги Налбантов, Георги Марков и Силвия Великова от БНР–"Хоризонт")
Снимки: БТА, БГНЕС, БНР, facebook.com/smalinovMEP, PixabayНа четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия вдига ветото си и вероятно от началото на 2025 г. България и Румъния ще станат пълноправни членки на..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На..
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия..