Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха членовете и симпатизантите на партия "Величие". Резултат от 3,999% , т.е. едва няколко десетки гласа, не ѝ достигнаха да премине бариерата от 4%, за да вкара свои представители в парламента. Така България ще има осемпартийно Народно събрание, като в него място ще намерят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "Възраждане", "Има такъв народ", БСП, двете фракции на известното доскоро като "балансьор в българската политика" Движение за права и свободи – Алианс за права и свободи, ДПС-Ново начало, и партия "МЕЧ".

Вотът на българите зад граница има важно влияние върху разпределението на политическите сили в българския парламент, особено що се отнася до резултатите на по-малките партии. Тук трябва да прибавим и вота на българските турци, които традиционно са много активни в участието си на изборите. Затова точно Турция е страната, където се разкриват най-много избирателни секции – за току-що отминалия предсрочен вот бяха 168. 

• Гласуването зад граница приключи

Именно те определиха и водещата политическа сила в предпочитанията на българите зад граница – при 100% обработени протоколи на гласуването в чужбина, сънародниците ни са избрали на първо място "Алианс за права и свободи" с 22,65%. След тях е коалицията ПП-ДБ с 20,80%, следвана от "Възраждане" с 13,29% и "ДПС - Ново начало" е с 9,96%. Едва след това е реалният победител в изборите – ГЕРБ-СДС с 8,11% от гласовете на в чужбина, следвани от "Величие" с 7,74%, "Има такъв народ" с 7,12% и МЕЧ с 4,80%.

Вотът на българите зад граница този път не успя да се превърне в централна новина – посочи в интервю за Радио България социологът Първан Симеонов от агенция „Галъп интернешънъл болкан“. Помолен да коментира резултатите от изборите в чужбина и отражението им върху общата следизборна картина, той постави акцент върху т.нар. "малки партии", които се включват в надпреварата с обещания за дълбоки промени на статуквото. В този смисъл е важно да обърнем внимание на няколко неща:

Социологът анализира и разликите във вота на гражданите у нас и в чужбина, избрали да подкрепят партията ДПС-Ново начало, зад която стои отцепилият се съпредседател на Движението за права и свободи Делян Пеевски, и коалицията на почетния председател на движението Ахмед Доган – Алианс за права и свободи /АПС/. Българите в чужбина, и по-специално в Турция, масово гласуваха за хората на Доган – 32607 гласа, срещу 14332 за партията около Делян Пеевски.

„Обяснението е просто: ДПС-Ново начало е по-далеч от онзи етнически генезис на ДПС. Затова етническите турци с българско гражданство, които живеят днес в Турция, трудно биха предпочели ДПС-Ново начало, макар да се вижда, че и там има немалко гласове за тях. Вероятно донякъде е възможно това да е ефект на марката, но трябва да си дадем сметка, че Пеевски е в състояние да мобилизира голяма част от турското население и в България и изглежда е успял да развие автентичен разказ и към тези в Турция.“

Що се отнася до личността на Ахмед Доган, трябва да знаем, че:

„Изселническите общности в Турция никога не са били безусловни привърженици на Доган, но са били лоялни – подчертава социологът.– Важно е да напомним и официалната турска позиция, която е за ненамеса в българските вътрешни работи и политически живот, което видимо се спазва. Излишно е обаче да казвам, че на полето на политиката и дипломацията, винаги трябва да се наблюдава отношението на дадена столица към определени фигури. Назад в годините винаги имаше известни напрежения между официалната турска гледна точка и тази на Доган, защото той никога не е бил в пълен синхрон с официален разказ. Затова оттук нататък ще е много любопитно какво ще е отношението на турските фактори към двете формации.“

Към момента вотът в южната ни съседка сочи победа с 2 към 1 за коалицията около Ахмед Доган. Има обаче нещо ново – спрямо предишни избори, когато оттам са идвали между 60 и 70 000 гласа, сега те не достигат и до 50 000. Това показва, че поне в Турция е сработило правилото, че сблъсъкът между двете формации по-скоро е отблъснал някакви избиратели – обясни Първан Симеонов и уточни какви са разликите с вота у нас:

„В България е сработило друго. Сблъсъкът между тях е настървил двете страни и техният сумарен резултат е над 400 000 гласа, което е незапомнена величина от много време насам. Ако бяха заедно и имаха такъв резултат, те щяха да са втора политическа сила със сигурност, така че нещата съвсем не са безопасни в политически план. Под безопасни имам предвид, че тук говорим за формации, които работят с етнически групи в България и всеки път трябва да сме много внимателни, когато анализираме тези процеси.“

• Изборите свършиха, в очакване на избори!
• Избирателната активност на парламентарните избори е близка до 39%
•  При 100% обработени протоколи на ЦИК: 8 формации влизат в 51-вия парламент