С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една новаторска образователна програма на Министерството на образованието и науката. Чрез нея обединяват ресурс всички български институции с представителства по света, а се залагат дългосрочни цели и добавена стойност по отношение образованието и възпитанието на децата от българските неделни училища в чужбина.
Има още стотици подобни "малки" неразказани истории на българи по света, и "когато направим нашия голям разказ за България, точно тогава ще можем да си отговорим на въпроса – защо е важно за всяко наше дете по света да се нарече българин" - така обяснява глобалния контекст на новата образователна програма експертът от МОН Наталия Михалевска. Тя е двигателят на инициативата от страна на държавната институция и след три години активна работа по програмата Михалевска обобщава, че за тази мисия – прокламирането на българските интереси пред света, се изисква много работа, ежедневен труд, "а най-вече и много образованост, мотивация и отричане от егоизма. Иска се още добруване и разбирателство с другите".
А програмата е национална и образователна, тъкмо защото преплита малките и големите, личните и националните истории на България, да ги намериш през собствения си живот, където и да си по света – обяснява още мотивите за стартирането през 2022г. на работата по Националната програма "Неразказаните истории на българите" Наталия Михалевска.
В работата по нея са привлечени и 8 лектори – преподаватели българисти от академичната общност в чужбина. Специално за представянето на "Неразказаните истории на българите" в София пристигнаха много от увлечените в реализирането ѝ наши сънародници от Гърция, Италия, Великобритания, Унгария. А още около 40 преподаватели от неделни училища в Европа и Америка демонстрираха своята съпричастност към случващото се в залата чрез интернет връзка.
Този обществено-образователен форум, организиран от МОН, се състоя в снежното утро на 12 ноември в Националния археологически музей – място, което с право можем да определим като "трезор на българското историческо наследство". Така, сред скулптури и паметници от древността символично бяха поставени основите на една нова, по-образована България, която познава своите корени и събира своето наследство, завещано от не едно поколение българи, пръснато по света.
Благодарение на тази програма става видна и част от работата на Министерството на външните работи, защото дипломатическите представителства и задгранични мисии също се включват в помощ на "Неразказаните истории на българите".
"Родната историческа наука е в известен дълг към личната и родова памет като исторически източник, затова и МВнР приветства тази Национална програма на МОН" - каза служебният външен министър Иван Кондов. Той я определя като значима за него и колегите му, защото дава гласност на личните преживявания на хората, а всеки спомен носи уникален поглед върху историческите събития: "Чрез техния разказ историята става по-лична, по-човечна и по-разбираема, нещо което трудно може да бъде уловено в историческите хроники".
"Тази програма е и нов начин на учене, който надяваме се да успеем да въведем и в българските училища – каза в ефира на БНР Ваня Балчева, ръководител на Дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" в МОН: –Още когато служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков откри първия форум в Букурещ, когато анонсирахме програмата, той каза че това е нова концепция за българското образование. Това означава практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата, на учениците, на студентите, т.е. те да са активната страна, те да изследват и да учат чрез преживяване на факти и събития от историята".
И ако МОН е институционалният организатор на програмата, то двигателят по места са всички учители, ученици и семейства на българите зад граница, участвали в създаването на архивна продукция, част от която вече е достъпна в Youtube канала на министерството.
Програмата стимулира изследователското любопитство на десетки млади хора по света. Пример в това отношение ни дава Генчо Банев, преподавател по български език и култура в Атинския национален университет. Той увлича в изследванията върху малко познати факти от българската история и своите гръцки студенти и дори ги подтиква да се занимават с българистика в академичен план. И още един любопитен факт отчита Генчо Банев след старта на програмата – два пъти повече студенти са се записали да учат български език в Атинския университет, привлечени от практическата си реализация в програмата "Неразказаните истории на българите".
Българи, които днес са в Сърбия - гласуват в секциите в Босилеград и Цариброд, казаха за БНР ангажираните с вота от другата страна на границата, предава кореспондентът на БНР в Кюстендил Кирил Фалин. До 15 часа в Цариброд са гласували над 300 души,..
Изключително висока избирателна активност до средата на деня бележи една от 16-те изборни секции, разположени в сърцето на Европа – Брюксел. 334 българи (към 15 часа българско време) вече упражниха правото си на вот в Секция 2 към Постоянното..
23 са изборните секции, в които могат да гласуват българите в Гърция днес. Те са с пет по-малко от броя им на вота от 9 юни тази година. Най-много секции – пет – са открити на остров Крит. Те се намират на удобни за избирателите места...
Разкъсана облачност
Предимно облачно