Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа Григорий XI.
В съвременната българска църковна история Въведение на Пресвета Богородица е установен през 1929 г. с решение на Светия Синод, като Ден на християнското семейство и младеж. Считан за празник на всички учащи, денят бил неучебен и започвал със Света литургия, на която родителите заедно с децата се причастявали. По време на атеистичния социалистически строй обаче тази семейна традиция потъва в забрава, а в наши дни често е лишена от духовно съдържание.
За предизвикателствата в съвременния свят и пътя към добруващото християнско семейство разговаряме с отец Сергей Павлов, предстоятел на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в столичния квартал Малашевци. По думите на отец Сергей, в днешно време семейството не е особена ценност за голяма част от младите хора, които търсят повече права и свобода, отколкото задължения и отговорности в семейството. Затова е и трудно да се създаде едно семейство, което да оцелее при такива условия.
„Много хора си представят, че семейството е като това, което виждаме в романтичните взаимоотношения в холивудските филми – отбелязва отец Сергей. – Нямат никаква готовност за това, с което биха се сблъскали впоследствие. Никой не ни е научил как да живеем семейно, това го виждаме от собствените си семейства. Поради което, създавайки семейство и виждайки, че това не е каквото сме очаквали, се стремим да избягаме от трудностите в него. Християнското семейство е нещо по-различно и има различни ценности от светските. Ако в секуларното общество стремежът на човека е да избегне болезненото и трудното и да върви по широкия път, в християнството стремежът е точно обратният – човек върви по тесния път.“
В християнското семейство водещи са основните добродетели като смирението, търпението, послушанието. Едно такова семейство би било много здраво, отбелязва отец Сергей и допълва, че разликата между християнското и светското е и в общите цели. В обикновеното семейство се отделя повече внимание на финансовата стабилност и подкрепа в житейските проблеми, създава се потомство. В християнското семейство обаче тези земни приоритети са на втори план и най-важно е спасението. Оттам идва и сравнението с „малката църква“, което дава свети апостол Павел. В тази „малка църква“ има взаимно послушание, смирение, кротост, търпение“ и съпрузите са отдадени най-вече на служението на другия.
„Това е точно обратното, което често очакват хората в светското семейство и борбата е не толкова за власт, а най-вече в стремежа на първо място да бъде Бог – подчертава отец Сергей. – Да Го следват заедно към Небесното царство, помагайки си един на друг“. Така двамата израстват като личности, използвайки даденото от Бога, за да служат чрез него на другите. И в това е и смисълът на християнското семейство – който е по-силен да носи немощта на по-слабия и да му помогне да се въздигне духовно, пояснява свещеникът:
„Единият от съпрузите, който е по-духовен да помогне на другия чрез молитвата си, чрез примера си. Когато е необходимо, чрез съветите си и така заедно, укрепвайки се наистина като една малка църква. Да стане семейството като оазис на духовния живот в тази светска пустиня, която в момента наблюдаваме. Жените поначало по-лесно се обръщат към Бога. Може би понеже са майки имат по-големи сърца, по-чувствителни са и не им трябват толкова аргументи, за да почувстват Бога и да го последват, докато при мъжете е необходима повече логика, повече доказателства. По-трудно стига вярата до сърцата им, но ето точно в такива случаи както е казал свети апостол Петър, нека жената с примера си да покаже на мъжа какво означава вяра в действителност, така че той без увещания и без да бъде убеждаван да се обърне към спасението и към Бога.“
Именно с чистотата на вярата и обръщането на сетивата към Бога християнското семейство запазва благословията на тайнството „Венчание“ в съвременния свят. В това семейството всички са едно тяло и когато един боледува, останалите страдат, посочва отец Сергей. А когато един от членовете все повече се изцелява и останалите укрепват и се изменят положително. В този смисъл отецът припомня думите на свети Серафим Саровски – „Придобий мирен дух и тогава ще се спасят хиляди около тебе, включително тези, които са най-близко в семейството“. А в християнския живот намираме и доказателства за тези думи. Дали поради това, че някой от съпрузите или дори от децата, укрепва в Бога и богатее в Бога, виждаме как всички членове на семейството се изменят, отбелязва в заключение отец Сергей.
Снимки: Храм „Успение на Пресвета Богородица“ - Малашевци, vazdvijenie.bg, symvol.org, БГНЕС
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..