История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са залостени в някой шкаф, да погледне от различен ъгъл към миналото, да преоткрие връзката с предците и смисъла самият той да е днес тук.

Замислен като пътуване в търсене на връзката между баща и дъщеря, документалният филм "DAMORE" – "За любовта" на режисьора Никола Замбелии поетесата и писател Мария Македонска успява да пресъздаде нещо не по-малко важно – връзката на човека с неговите корени. Лентата напомня за тяхната важност по очакван, но въпреки това изненадващ начин, представяйки един от многобройните ритуали от българската обредност – молитвата за дъжд, за да бъде опазена реколтата от летните суши. В различните части на България той носи различно име – Герман, "пеперуда" и други:

• Песента "Пеперуга" е вдъхновена от фолклорен ритуал за дъжд
  

"Ние се опитахме да разкажем за духовната храна, която носи този обред. Искахме да върнем младостта за малко при нас, чрез образа на едно момиче, което идва от гората, и пет жени от едно балканско село, които се грижат за нея така, сякаш се грижат за своята младост. В момента, в който тя си тръгва обратно към гората, ние виждаме онзи кръговрат на живота – детството, младостта и старостта – обяснява в интервю за Радио България Мария Македонска и допълва, че ритуалът по свързването с друг човек, който също е загатнат във филма, не е случаен: – Искахме да покажем, че етапите, през които минава един човек, винаги са свързани с връзката му с другите хора. Ако в началото сме деца, за които се грижат, а животът е по-лек и безгрижен, идва момент, в който той става по-пълен с отговорности и грижи, което се случва след сватбата. Жените ни споделиха за един ритуал, в който върху стол се оставят дрехи, а той се вдига към небето, но ние не го използвахме, понеже беше погребален. Тъй като обаче търсихме връзките между живота и смъртта и всичко преживяно преди това, използвахме сватбената дреха, която да е като важен етап от живота."

Българските обреди "омагьосват" и италианеца Никола Замбели. Той идва за първи път у нас преди цели 20 години, а оттогава се връща няколко пъти за по-дълги или по-кратки периоди от време, работейки по различни кинопроекти. Един от тях му позволява да живее два месеца в Перник, където създава филм, посветен на промените, настъпили в града след 1989 година. С Мария се среща благодарение на инициативата "Резиденция Баба", която свързва младите с възрастните хора от села в различни краища на България и така допринася за възраждането и промяната в тях. Освен това, докато разговарят с по-възрастните, младите научават повече за техния бит, традиции и начин на мислене. На много симпатичен български език италианецът ни разказа за своето преживяване в северозападното село Паволче в търсене на ритуали, които съвременното общество забравя:

• „Резиденция баба” или какво могат да направят младите хора за българското село

"Резиденция Баба" ми позволи да се върна отново тук и да продължим нашето изследване на селата, разположени в Северна България и техните ритуали, които постепенно започват да изчезват. Заедно с това искахме, освен да снимаме хората, които ни разказват за ритуалите, да направим нещо заедно с тях. Записваме историите им, песните, които пеят, а след това пишехме по нещо, което да им остане като спомен – стихотворение или молитва. Защото изкуството, според мен, е свързано с молитвата. Смятам, че когато запишеш един разказ, той има силата да промени нещо в света около нас."

Снимки: ОКО - International Ethnographic Film Festival, личен архив, Facebook /Nicola Zambelli I Filmmaker, Резиденция Баба