Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална катастрофа за страната", тъй като откъсва от България редица изконни територии – Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско, отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. А пред Радио България историкът акад. Георги Марков преди време го окачестви като "договор-диктат", според който 600 000 българи остават извън границите на родината.

Във връзка с този крайъгълен за българската история документ и по повод Деня на Западните покрайнини – 8 ноември, Институтът за исторически изследвания при БАН проведе  наскоро в София научна конференция на тема "Западните български покрайнини – история и перспективи". Форумът бе организиран и по повод 100-годишнината от учредяването Организацията на бежанците от Западните покрайнини, възникнала след Ньойския договор от 1919 г. Събитието беше уважено от служебния министър на външните работи Иван Кондов. Бяха изнесени 25 доклада, обхващащи темата в исторически, дипломатически, демографски, географски, статистически и най-вече в съвременно-политически план. 

Още в откриващото приветствие към форума изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова зададе тревожния въпрос за обезлюдяването на Западните покрайнини.

• Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от България

Председателят на българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов направи ретроспектива на положението на българите в Западните покрайнини или Източна Сърбия, както ги наричат в Белград.

"Основен проблем на всяка завоевателска политика е какво да прави със завареното население в окупираната територия. И докато този проблем в Македония първоначално се решава със сърбизиране, а след това с македонизиране на българското население и създаване на нова македонска нация, противопоставяна на България, в Западните покрайнини се прилагат методите за постепенно сърбизиране и обезселване на районите с българско население. До началото на Втората световна война около 1/3 от българското население под натиска на тази политика напуска окупираните територии и емигрира към България, Европа и САЩ."

Председателят на Културно-информационния център в Босилеград  изнесе данни, според които в периода 1948-1971 година броят на българите в бивша Югославия леко спада от 62 000 на 58 000, след което обаче започва драстично да намалява: 1981 г. са 36 000, през 1991 г. на 25214, 2011 г. – 18 543, 2021 г. – 12918. "Според прогнозите на Статистическия институт на Република Сърбия, в следващите 2 десетилетия ще пада още. За Босилеград се прогнозира да спадне до 1100, а Цариброд до 2 200 души. Това е перспективата, която ни очаква в сегашната Република Сърбия" – алармира Николов и напомни, че езикът на омразата е достигнал застрашителни размери за нормалния живот на българите в Сърбия, но и за нормални отношения между двете съседни държави. "Същевременно в сръбските медии се спекулира за голямо сръбско или сръбско-шопско малцинство в България и се търсят исторически и научни доказателства. За това много малко внимание се посвещава в България през последните десетилетия" – посочва сънародникът ни от Босилеград:

"Обстоятелството, че Сърбия и България винаги са принадлежали към различни геополитически пространства, прави почти невъзможен диалога за решаването на житейските проблеми на българското малцинство по начин, по който да се осигури неговото оцеляване и развитие в рамките на Сръбската държава. В такива условия очертаващите се перспективи никак не са оптимистични. Дългосрочните исторически процеси за обезбългаряване и обезлюдяване на българските райони и Сърбия продължават и са необратими. Те са усилени и от общите процеси на миграцията от малките населени места към големите градове. Българите от Западните покрайнини в стремежа си за по-добър живот усилено кандидатстват за българско гражданство. Младите все повече се ориентират към българското образование и не се връщат по родните краища, защото нямат възможности за реализация. Няма работеща икономика. Българският бизнес не се допуска. Сръбският няма интерес да дойде. Международните рудодобивни компании дойдоха, привлечени от перспективата безконтролно да копаят цветни метали, оставяйки крайно замърсена околна среда и заболяло население. Понастоящем Западните покрайнини са останали със застаряващо население, с ниска раждаемост и висока смъртност, която не може да осигури нормална репродукция на населението"– така описа параметрите на кризата живеещият в Босилеград лидер на българското малцинство.

Точно сега е моментът в процеса на преговори на Сърбия с ЕС София да постави въпроса за българите в Западните покрайнини, заяви в изказването си журналистът Милена Милотинова.

"Нашата държава трябва да е може би доста по-активна. Прави ми впечатление, че се осъществяват трансгранични програми, но в Босилеград и в Цариброд аз сякаш не виждам много от това. Прави ми впечатление, че тези трансгранични програми от общини от двете страни на границата, които се свързват и правят кооперация, подават проекти, печелят, нопо никакъв начин тези евросредства по трансграничните програми не достигат до нашето малцинство в Босилеград и Цариброд. И ми се струва, че и нашите ведомства, министерства, когато изготвят критериите за тези програми, трябва да имат по-силна координация помежду си. Например, не знам каква е координацията между външно министерство, което се занимава с проблемите на българите от Западните покрайнини с Министерство на регионалното развитие, което изготвя критериите за кандидатстване по тези програми. Дали не могат да се заложат по силни критерии за неправителствени организации от двете страни, които да направят добри проекти. Например за паметниците на културата които се рушат, като църквата в с. Извор."

Бившият български генерален консул в Ниш доц. Едвин Сугарев изнесе доклад от 14 точки, в които детайлно описа съвременното състояние и нужните стъпки за решаване проблемите на българското малцинство в Сърбия.

"Ако Сърбия стане част от ЕС, една от потенциалните опасности на Балканския п-ов ще изчезне. Но когато имаш дискриминирано малцинство и когато България беше председател на Съвета на Европа, още повече, че присъединяването на Западните Балканите към ЕС беше основната тема по време на нейното председателство, можеше много ясно да кажем: "ние подкрепяме, но само и доколкото нашето малцинство в рамките на Сърбия има достоен живот". Това не беше направено и това е един от големите грехове, които ние имаме. Въобще позицията, при която от нашия глас също зависи дали Сърбия ще стане част от ЕС или не, е много силна позиция. Но същевременно има един много голям минус – той е в това, дали Сърбия наистина иска да стане член на ЕС или само маркира тази позиция."

Общо бе мнението в залата, че спрямо българите в Западните покрайнини София трябва да следва политиките на Унгария за защита интересите на нейното малцинство в сръбската област Войводина. Трябва да има държавен фонд за бизнес инвестиции на конкурсни начала в българските региони, или поне фондове за безлихвени бизнес кредити там, призова доц. Сугарев.

"Една от причините за драматичното икономическо положение на населените с етнически българи общини е тяхната откъснатост в планински местности и лоша инфраструктура. Това е сериозно препятствие за развитие на местни производства и за бизнес начинания. Тези общини са били някога част от България, където са били традиционните им пазари. Днес тези пазари са загубени, а достъпът до сръбските такива е затруднен и свързан със сериозни транспортни разходи. Пак по същата причина е затруднен и туризмът, независимо от природните красоти и исторически паметници, които биха могли да привлекат български туристи. Българите в областта Дерекул например много пъти пледираха пред българските институции за откриване на граничен пункт Банкя-Петачинци, което е договорено на президентско равнище още през 2007 г. и би възродило всички български села по р. Ерма. Но досега, въпреки многократното настояване, включително и от моя страна, не са предприети никакви действия в тази насока. В същото време дървопреработващите предприятия в Босилеград (други там почти няма), биха били улеснени, ако през граничен пункт "Олтоманци" можеше да преминават и стокови товари, тъй като сега дългият път към България на стоките ги прави неконкурентоспособни."

Според Иван Николов, въпреки активната просветителска и културна политика на българските институции в Западните покрайнини, "в българското публично пространство има все по-малка чуваемост за съществуването на проблемите на българите в Западните покрайнини". Оттам идва и слабият интерес на българските политически партии към тях: "Каузата Западни покрайнини не носи гласове на изборите. Намаляването на българското население в Западните покрайнини намалява тяхното значение и интереса на българското общество към тях", каза в заключение Иван Николов и със сълзи сподели съжалението си, че трябва да произнесе тези думи.

Снимки: Иво Иванов, aba.government.bg, БГНЕС, rtcaribrod.rs