Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на музикалния си път и като пианист в най-престижните концертни зали по света, тя е позната в родината предимно в елитарните среди на малцина любопитни.

Großer Kunstpreis des Landes Salzburg е втората държавна награда, която Александра Карастоянова печели в Австрия. До момента българката е единствената жена, почетена с връчваното веднъж на четири години отличие в областта на музиката.

"Мари Мамо" е трио за флейта, цигулка и ударни, в което навлизам в някои български музикални пластове – разказва Александра Карастоянова за изпълнената творба. – Накрая има импровизация с моя глас и "Мари Мамо" са единствените използвани думи в произведението. Получих много отзиви от публиката – идваха трогнати хора, които не се занимават професионално с музика."

С гени на трето поколение музикант, Александра започва да свири на пиано шестгодишна в школата към Московската консерватория. Следват музикален колеж в руската столица, преместване в София със закономерното обучение в Националното музикално училище "Любомир Пипков" и Музикалната академия в класа на двама изтъкнати пианисти – проф. Димо Димов и Боян Воденичаров, и на композитора Георги Костов.

В Моцартеума в Залцбург Александра Карастоянова има честта да учи пиано при Алфонс Контарски и композиция при Богуслав Шефер. Именно в австрийския град прави първите си сериозни пианистични изяви и професионални опити в композирането.

"Съвсем първата си композиция написах, когато бях на 6 години – тогава слушах постоянно сигнала от забраненото радио "Гласът на Америка" – спомня си Александра Карастоянова и запява началото на вариациите в до мажор от Моцарт. – Бях написала вариации по тази тема, които не знам къде са сега. Разбира се, с помощта на родителите си, защото на тази възраст няма как да ги запишеш върху нотния лист."

В Залцбург прозвучават много нейни произведения – от тях единайсет за първи път. През 2000 г. на "СтАрт фестивал" се състои премиерата на клавирния концерт в изпълнение Моцартеум оркестъра със солист Пер Рундберг и под диригентството на Йоханес Калицке. На него композиторката се изявява и като пианист, изпълнявайки един от Моцартовите концерти със собствени каденци. По повод 250-годишнината от рождението на гениалния композитор, роден в Залцбург, Александра Карастоянова получава поръчка за оркестровото произведение Annäherung, чийто запис – отново под палката Йоханес Калицке, звучи по време на годишната изложба Viva!Mozart, открита от президента Хайнц Фшер и посетена от 219 хил. души.

Александра Карастоянова пише предимно оркестрова музика, произведения за камерни ансамбли и за солисти. И дава пример с две свои творби – цигулковия концерт Mahagony, изпълнен за първи път през 2007 г. в Карнеги хол от американския цигулар Дейвид Боулин под палката на Стефан Линев; произведението за камерен оркестър "Съприкосновение", което съчетава "джазови алюзии, дори малко в посока към Вивалди, кодирани неща от ария на Дон Жуан" и завършва с цитат от IV симфония на Малер.

Композиторката казва, че в творчеството си борави със смяна на състояния – напрежение със спокойствие, влага архитектурно-драматургични мисли и създава предпоставки музикантите да изявяват своите силни страни. Емоционалната зареденост на произведенията тя поставя на първо място, а на второ е виртуозността, с която инструменталистите да блеснат, интерпретирайки чуваема, по думите й, съвременна творба.

"Когато дойдох при Богуслав Шефер, който е един от големите експериментатори на ХХ век, той доста преобърна вижданията ми – разказва Александра Карастоянова. – Тогава започна едно преосмисляне не само на интуитивното – едно от най-важните за мен, но и на рационалното и на баланса между тях. В моите композиции има и трети аспект – един вид контролируема интуиция, която не се поддава на рационално обяснение. За разлика от някой експериментатор като Шефер, пред когото стоят хиляди възможности, аз избирам една-единствена, за да докажа, че всяка нота стои на мястото си."

Според композиторката е важно също така не само да гледаме в бъдещето, но и да осъществяваме приемственост с миналото. Усеща ли се обаче в музиката й полъх от България – някаква тема в духа на български фолклор, някакъв мотив, който да навява асоциации и мислено пътуване към по-стари времена?

"Моментът, когато се взема и обработва български материал, винаги ме е смущавал – отговаря Александра Карастоянова. – Нещо повече – дълги години ме отблъскваше, но постепенно започнах да се обръщам към фолклора по много фин и рафиниран начин, защото трябва да се внимава при работата с друга стилистика. Именно тук е голямата опасност – да премине в натрапчивост или провокативност. Затова и не исках да навлизам в тази посока може би до 2009 г., когато написах "Мари Мамо". В моите произведения имам съвсем малки фрагменти, свързани с българската народна музика, дори понякога става въпрос за 20 секунди от 20 минути."

Ако използваме метафората за пророка и неговата родина, и "гласът" на Александра Карастоянова, за съжаление, се чува твърде рядко в България. Обяснява си го с това, че живее в друга страна, а и определя себе си като "неактивен човек".

"Много е важно обществото да започне да се замисля за композиторите и че за да стигнат до успех, те трябва да извървят много дълъг път – казва тя. – Затова и се нуждаем от механизми за насърчение, независимо къде се намираме. Ние може би сме една капка като количество в обществото, но не бива да се забравя, че това, което правим, е грамаден океан. И ако говорим за културната политика, за това какво всъщност представлява несъществуващата професия композитор, добре е да се запитаме също какво ценим – своето или несвоето и кое вкъщност е свое? Още повече че културата не е ограничена само до това да се "варим" в собствените си сокове, защото явно има и другаде изяви, които са свързани с България."

Засега в графика на Александра Карастоянова за 2025 година присъстват следните ангажименти: трио за израелски състав и произведение за камерен оркестър в Естония, изпълнения в Konzerthaus Berlin. Дано към тях прибави и поне един авторски концерт в родината.