В наши дни в пристанището на Поморие са пуснали котва предимно яхти, а старите дървени рибарски лодки са заменени с модерни, снабдени с мощен двигател съдове. Традиционният поминък на черноморското ни градче, свързан с риболова е напът да изчезне, заедно с дървените лодки, мрежите и рибарските такъми.

Почти не са останали и възрастни рибари, които да разкажат истории за живота на хората и морето. "Сега вече няма и кого да попиташ, няма ги рибарите на по 80-90 години и ако не разкажем, младите хора няма да знаят техните дядовци с какво са се занимавали" – казва ни Янко Продромов, кореняк помориец, който от дете е свързан с лодките и морето. Сега той посреща гостите в Посетителския център за рибарство и морско дело и от първо лице разказва за рибарството в Поморие:

"Морето много дава, обаче и много взима. Първо човек трябва да свикне с морето и да може да издържа, да не му става лошо в лодката и после вече да започва да лови риба. Всяка риба иска различна мрежа. Отстрани се гледа, че другият хваща по-лесно, но на всеки му идва реда. Богат рибар не съм виждал – като изкара малко повече пари, отива да си купува мрежи."

В специалната сбирка, посветена на рибарския поминък в Поморие може да се види всичко – от снимки на замръзналото Черно море през 1929 г. , до котвите и рибарските възли, с които били прикрепяни лодките. На стената  пък е поставено и цветно фотокопие на картата, с която си е служил Христофор Колумб и там – в земите на Ориента е отбелязано пристанището на старото Анхиало (днешно Поморие).

Музеят е разположен в реставрираната Водна кула край града, строена в 1933-34 година. Сградата е запазила автентичния си вид, а от панорамната й площадка се открива прекрасна гледка към морето и старата част на Поморие. Водната кула пази още чудни истории, за които ни разказва Янко Продромов:

"Водна кула с една голяма помпа, беше пълнена с минерална вода, от с. Лъка, и са захранвали с вода градчето. През 1962 г. са напълнили кулата с вино, понеже сме винопроизводителен район (б.р. и от чешмите е потекло виното). Това е триетажна сграда. Колкото е височината на кулата, толкова са и основите надолу с тръбите – такова количество вино е побрала. По идея на кмета на Поморие с участието и на местни рибари и подпомогнати с европейски средства, направихме този посетителски център. Идват хора от цяла България, възхитени са от тази сбирка. Имаме над 200 снимки на рибарите с техните семейства и лодките, но очакваме още дарения" – казва Янко.

Той си спомня как навремето съгражданите му били по-гостоприемни и общителни :" Хората излизаха на улицата и печаха риба и който мине го черпеха, а сега всеки си взима рибата и заминава" – казва Янко Продромов и допълва, че много неща са се променили оттогава:

"Едно време хората учеха навигация, за двигателя – ако се случи нещо в морето трябва да знаеш как да го поправиш, да имаш знания. Цял живот се учиш и пак ненаучен си отиваш. За риболова обличаха т.нар. габини (б.р. дългa шaячнa дpeхa, пoдшитa c кoжи). Баща ми имаше такава със седем агнешки кожи, понеже зимите бяха много по-студени. Студът започваше още през октомври и докато си в морето и си пуснал мрежите, трябваше да се завиваш. Осолявахме рибата вътре в морето – солим и ги нареждаме, нямахме фризери и хладилници. Имаше и едра сол от хубавите Черноморски солници тук, но ги закриха към 2001-2002 г. Солта трябва да е отстояла поне година. Най-хубавата и вкусна риба в нашето море е лефер и калкан, а една от най-чаканите е паламудът."

До средата на миналия век на голяма почит в Поморие е била скумрията. От улова ѝ е зависел битът и благосъстоянието на хората. Днес, макар да се хващат единични бройки от тази риба по нашето Черноморие, още има кой да разкаже как се правят чирози от скумрията, като Янко от Музея в Поморие.

А за любопитните, ето и рецептата:

Почистват се вътрешностите, осолява се, оставя се да престои. След час-два се отърсва от солта и леко се изплаква. Изцежда се. С конец се навързват две по две рибите на телове и започва да се суши. Напролет се изнася на проветриво място, където има и слънце, и вятър. В края на целия процес, готовият вече чироз се окача на таванския етаж. Все още обаче не е готов за трапезата. За да се консумира, се слага върху нагрят котлон. Запича се, с дръжка на хаванче се начуква, завива се в плътна хартия, намокрена обилно с оцет. След това се увива в още една кърпа. Престоява половин час, за да омекне и да ѝ падне кожата.  Изважда се средната кост, ситно се нарязва, полива се с олио и лимон. Получава се приятно хубаво мезе за предястие.

Снимки: Гергана Манчева, Посетителски център за рибарство и морско дело