"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и университети. Със средно 350 представления годишно той е един от най-поставяните европейски драматурзи. Много от пиесите, достъпни на сайта му безплатно, се играят и в България, между тях и "Съвършени натрапници", която наскоро имаше премиера в театър "Артвент", под режисурата на Николай Гундеров. Именно това бе поводът да гостува в София, където направихме интервюто за Радио България.
"Включваме телевизора или отваряме вестника и виждаме ужасяващи трагедии. Комичното е призма, през която гледаме към действителността, за да не униваме съвсем. Като не можем да променим света, поне да го направим малко по-поносим. Комичното е и нещо като хигиена, за да не се вземаме твърде насериозно, да не ставаме назидателни и да не прекаляваме с егото."
Фактът, че пиесите му прекосяват толкова граници, по-скоро учудва Мартинез, който счита себе си за много френски автор.
"За моя голяма почуда и възхита, текстовете ми наистина пътуват по цял свят. Учудва ме, че пиеси, които изглеждат изключително френски, дори понякога парижки, могат да достигнат до много далечни на френската и даже на европейската култура места като Иран, Пакистан, Индонезия. Нямам отговор защо. Мога само да се удивлявам и естествено, да се радвам. Обнадеждаващо е, че литературата пътува и е споделяна отвъд културните различия."
Какви са неговите впечатления относно приема на произведенията му в България?
"Около 14 мои пиеси се играят или са се играли в България – отбелязва френският автор. – Гледал съм 6 или 7. Всеки път е различно. Не бих говорил за онова, което не ми е харесало, защото не разсъждавам така. Общо взето всички постановки, които гледах, са на много високо ниво, с отлични актьори и често в тях са вложени големи средства. Във Франция обикновено режисьорът прави всичко – грижи се за осветлението, костюмите… А тук има човек, отговарящ за сценографията, понякога звучи авторска музика. Всичко това е много издържано, гледах много хубави постановки в прекрасни театри и големи зали.“
Впрочем, за Мартинез България далеч не е екзотична страна и не могат да се видят кой знае какви различия спрямо Франция. Когато идва в България, е сред близки, защото в Европа все пак споделяме една култура.
Жан-Пиер Мартинез е автор на наръчник за писане на комедии в пет действия, пролог и епилог.
"За да напишеш хубава комедия, първо е необходим добър сюжет. Владея техники на писане и за мен не е проблем да съчиня репликите, диалозите. Онова, което ми е необходимо, е достатъчно силна идея, около която да се структурира история дълга час - час и половина. Не съществува техника за намиране на идеи. Трябва да проявяваш любопитство към всичко, да четеш вестници, да си държиш очите отворени. Търся идея за следващата си комедия, но още не съм я намерил и може би никога няма да я открия."
Добрата идея за комедия води до много обрати, а добрата комедия чисто и просто е комедия, която разсмива, смята авторът. Интересува го обаче хуморът, който не е насмешка над другите – да се смееш заедно с някого, а не на негов гръб. Затова например расизмът или сексизмът са недопустими. Това не означава обаче, че не можем да говорим за всичко.
Има ли при това положение граници на комичното?
"Това е нещо, което трудно се контролира – смята френският драматург. – Не става въпрос толкова за идеята, колкото за самите думите – има думи, които преди не представляваха проблем, а сега трябва да сме малко по-внимателни. Според мен това е добре. Не бива обаче да стигаме до тероризиране и да не е позволено нищо да се каже. Ако има цензура, тя следва да идва от мен, ако мисля, че ще оскърбя някого. Вероятно има думи, които съм използвал преди 10 години, а сега просто бих ги заменил с други. Обществото се развива. Някои неща бяха допустими преди, а вече не са. Трябва да имаме право да се смеем на всичко и да търсим границата, но не непременно да я прекрачваме."
В прочутия си роман "Името на розата" Умберто Еко разиграва хипотезата за съществувала и безвъзвратно изгубена втора част на Поетиката на Аристотел, посветена на комедията… Какво ли би пишело в нея?
"Представете си, че учих семиология и съм се срещал с Умберто Еко в Париж – отвръща през смях драматургът. - Беше гост в семинарите на моя учител Греймас. Във всеки случай не вярвам на теоретичните трудове за смеха. За мен в това няма особен смисъл. Да вземем книгата на Бергсон. Струва ми се малко смехотворно. Не всичко в нея е грешно, но няма нищо, което да може да се вземе оттам. Хуморът е поглед към нещата, не се учи. Той е нагласа. Няма как да се усвои от книгите. От книгите научаваш как да построиш историята. Но хуморът е житейска философия. Няма да намерите хумора в теоретични книги, нито при Аристотел, нито при Бергсон, нито при Мартинез" – заключи Мартинез специално за Радио България.
Цялото интервю на Мария Стоева с Жан-Пиер Мартинез на френски език може да чуете в публикацията на френската страница на Радио България.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Тази вечер от 18.00 ч. в "Квадрат 500" в София се открива изложба, представяща колекцията на Националната галерия, която съдържа двадесет и един..