Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно отношение, като едно от нововъведенията е и празнуването на Коледа в Двореца.
Настоящата година, в дните преди Коледа - макар и да са минали цели 145 години след идването у нас на европейската коледна традиция, беше направена възстановка на красивата и празнична атмосфера, която е удивлявала софиянци в края на 19-ти век. Идеята за това своеобразно пътуване във времето, придружено с беседа за позабравени факти и събития, е на млади музейни дейци от две разнородни институции, а именно Националния етнографски музей към БАН и Националната художествена галерия.
С присъщото любопитство на младия човек те се впускат в издирването на спомени и документи, оставени от съвременници на епохата. Така например, художникът Александър Божинов /1878 -1968г./ описва първата си среща с елха в София по следния начин: "Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мен се открои картината – издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици".
Повече от 40 години сградата на Двореца в София събира под един покрив Етнографския музей и Художествената галерия, но "Коледа в двореца" е първата съвместна инициатива, която те организират заедно. Жалко е, че двете институции са подчинени на различни ведомства – едната е към Министерството на културата, а другата към БАН – и средствата все не достигат, за да се направи хубав ремонт на самата сграда. "Покривът тече и като цяло сградата изглежда необгрижвана и не прилича на дворците, които сме виждали във Виена, Париж, Германия, Русия и другите европейски градове" – казва Жанет Митева, историк по образование и уредник в Националната художествена галерия:
"А в миналото тази сграда е имала представителна функция на държавата, това е била най-важната еталонна сграда за България. Тук са пристигали всички чужди дипломатически представители и тук те са били приемани от монарха, тук са четени посланията към народните представители. Тази сграда е свързана с най-важните събития от българска история след Освобождението. Трябва да отдаваме почит към нашето минало и не бива всичко да се отрича и да се отнасяме толкова пренебрежително към една историческа сграда. Самата инициатива "Коледа в двореца. Пътуване във времето" е идея на младите хора от двете институции. Аз участвам в подкрепа на техните идеи, а те са много вдъхновени и искат да възстановят тази традиция – да се празнува Коледа около украсена и осветена елха в Двореца."
"Има интерес към самата сграда за нейното по-детайлно разбиране, и е много тъжно, че ние не познаваме предназначението на отделните помещения в бившия царски дворец, днес картинната галерия в София" – казва ни Тотю Христов от Националния етнографски музей – БАН:
"За да има една хубава експозиция, било тя етнографска, или на тема живопис или друг вид изкуство, трябва да се разбира по-добре и пространството, в което тя е поставена. Но все пак това не е каква да е сграда, тя е символ на царската институция, и в края на XIX и началото на XX в. благодарение на случващото се там, се е модернизирала българската държава. Трябва да знаем повече за това, защото споменът за двореца все още е жив, има още хора, които пазят такава информация за живота преди столетие. Мисля си, че следваща стъпка е да се търси възможност за достъп до документи и дневници, които хората са водили, именно с цел още едно по-широко обогатяване на нашето познание. Най-малкото, че тази сграда е била и конак преди построяването на двореца, има изключително силна предистория."
Жанет Митева припомня и още един романтичен факт от историята, а именно, че в продължение на пет века българите живеят само със спомените за своите царе и царства – старата ни история се предавала повече като устни легенди и предания. "Затова след Освобождението се върви към идеята за Третото българско царство" – обяснява историкът от Националната художествена галерия:
"България да е монархия е по решение на Берлинския конгрес/1878г./, като целта е да се продължи традицията от първите две царства на българите. Това внася една родолюбива нотка в поведението на всички българи и е в основата на формиралата се тогава наша интелигенция. А след падането под Османска власт, цялата наша интелигенция, цялата болярска класа и всички по-напредничави хора са били унищожени или прогонени от родните земи. Но българинът е много отворен към света човек, винаги е бил ученолюбив и с това можем да си обясним защо възстановяването наново на България тръгва от селата. Там се създават първите килийни училища. А после, когато се върви към въвеждане и първото университетско образование, в него се включват будни хора, завършили в чужди училища. Те не са били от елита, който е близък до княза, но така или иначе, с достойните си дела те подпомагат просветата, културата, изкуствата. Третото българско царство дава на българите ново самочувствие и те бързо усвояват новите порядки и започват да се чувстват вече наистина европейци."
Снимки: Гергана Манчева, Национална художествена галерия
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..