Обобщаването на събитията от цяла една година в няколко реда несъмнено е предизвикателство, особено ако го правим в политически план. Превърналите се в традиция у нас предсрочни парламентарни избори и тази година, бяха повод българите да упражнят правото си на глас цели два пъти – през юни и октомври. Първият път вотът беше "2 в 1" тъй като избирахме и българските представители в Европейския парламент, но за разлика от тях, които вече половин година работят, колегите им в националния парламент не успяха да свършат работата си по сформиране на редовно правителство и изпратиха страната на нови предсрочни избори през октомври. 

Днес, почти два месеца след тях, редовно правителство все още няма, макар диалогът и изгледите за такова да са по-скоро обнадеждаващи. Една от важните причини да бъде сформиран редовен кабинет е необходимостта, според някои наблюдатели, да бъде ревизиран бюджетът на страната за 2025, предложен от настоящото служебно правителство.

"Бюджетът, както е разписан сега, изглежда доста харчещ за страна, която не може да си позволи подобни разходи. Затова се надявам да има правителство с ясно мнозинство, което да се противопостави на това и да се надяваме, че политиката няма да започне да влияе на финансите и да се окаже накрая, че не само бюджетът, а целият стопански живот е заложник на факта, че нямаме редовно правителство – посочи в интервю за Радио България социологът от новосъздадената агенция "Мяра" Първан Симеонов. – Предложеният бюджет продължава практиката за наливане на пари в различни сфери, където липсват реформи и се стига до настройване на различни групи една срещу друга."

Позитивната новина, която даде облекчение на политиците и зарадва бизнеса и гражданите в края на 2024-а е пълноценното присъединяване на България към Шенгенското пространство, което ще се случи официално само след дни – на 1 януари 2025 г. "Присъединяването ни към Шенген е наистина нещо, с което можем да се поздравим, стъпка от европейската ни интеграция, обаче едва ли ще бъде привидяно като огромен успех от страна на масовия вкус" – посочва Първан Симеонов.

"Той ще бъде привидян като успех за бизнеса, докато масовият вкус се вълнува от по-други теми и там ще виждаме по-скоро противопоставяне. Едните ще казват, че България започва окончателно да се интегрира, тъй като сега ѝ предстои присъединяване към еврозоната, а другите – защо пък трябва да се интегрира и дали тази еврозона не е самоцел."

Постигането на поредната национална цел – пълноправно членство в Шенген, не означава, че не трябва да имаме и следващи, убеден е социологът и посочва накъде трябва да се насочат усилията на политици и общество:

"Едната е съкращаването на неефективно изразходване на средства. Казвам го в контекста на разговора за бюджета, който се води в момента. Втората ни цел, би трябвало да бъде намаляването на социалните и регионалните неравенства в страната, като част от една по-обща политика, посветена на благосъстоянието и човешкия капитал на страната. Третата национална цел, макар и много абстрактна, е тази, че от всеки сектор в България трябва да се появят т.нар. истории на успеха. Час по-скоро страната трябва да започне да вдъхва самочувствие на народа, тъй като именно то е дефицитната стока в момента."

Според израелския историк Ювал Ноа Харари, "липсата на диалог и разбиране за другите гледни точки означава, че няма действаща демокрация". Този симптом е световен, но го наблюдаваме и у нас, още от началото на Ковид-пандемията през 2020 година. Възможно ли е обаче да се справим с него:

"Аз винаги съм оптимист, защото знам, че бъдещето е такова, каквото си го направим, а социалната реалност, в която живеем е резултат от нашите усилия, но е въпрос и на мотивация  – категоричен е политологът Страхил Делийски. – Да, ключовата характеристика на демократичните общества е способността за диалог. Тя обаче е функция на разбирането и признаването на политическото равенство. В режим, в който различни групи от обществото се дефинират през конфликт с други групи от него, това няма как да се случи. Проблемите на съвременната демокрация са дълбоки и комплексни, защото тя е призвана да регулира политически отношения в една социална система, каквато е капитализмът на 21-ви век. Затова си мисля, че тук става въпрос за един много сериозен разговор за връзката на капитализма с възможността проблемите в него да бъдат регулирани по демократичен път. Страхувам се, че в България не сме готови за подобен разговор, макар да виждам, че той вече се случва в рамките на световните политически елити, но като цяло сме далеч от него. Това ни ограничава до една много тънка плоскост на мислене по отношение на демокрацията, едва ли не като спрем корупцията всичко ще се нареди" – посочва Страхил Делийски и извежда като политически акцент на 2024-а едно неслучило се събитие, а именно неуспехът да се сформира редовно правителство, което да реализира важни публични цели.

Според него, България и светът се намират в момент, когато трябва поне да опитат да конструират един нов общ смисъл и е най-добре той да бъде демократичен.

"Опитите в обратна посока не са малко, а когато липсват усилия за демократизация на отношенията както вътре в обществото, така и между обществото и елита, то тогава антидемократичните алтернативи дори не чакат покана, а сами се настаняват сред нас" – казва в заключение Страхил Делийски.  

Снимки: БТА, БГНЕС