Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения. "Обстановката около нас и в близките държави е нестабилна, а войната е нещо страшно, което може да отнеме за миг живота на твоите близки хора" – казва българката, превърнала се в най-разпознаваемото лице на България в азиатската държава. Тази крехка българка е видяла със собствените си очи раните от войната и днес има пълно основание да пожелава мир. Още в началото на журналистическата си практика Цветана Паскалева отразява конфликта в Нагорни Карабах, като камерата ѝ запечатва разграбени и разрушени арменски села (свидетел е на цялата операция "Кръг").

В началото на 90-те години на м.в. Цветана е аспирант в Москва по специалност театрална режисура. По това време разбира, че бившата съветска армия и азербайджанските специални части депортират насилствено арменски села в Нагорни Карабах. Твърдо решена да отрази събитията, младата българка успява да стигне до горещата точка. Без да знае, че войната ще продължи толкова дълго и тя ще остане да я отразява до самия край през 1994-а. Българката е автор на поредица от 7 документални филма за опустошителните събития в Карабах. Те са преведени на 6 езика и освен в Армения са показвани в Европа и САЩ. След като представя филмите си в София, тя казва, че това е нейният начин да поиска от политиците по-бързи решения за съдбата на карабахския народ и за статута на тяхната територия.

За един период Цветана Паскалева живее в подземната част на военна болница и вижда с очите си кървавото лице на войната с жертвите и ранените. Заради смелите си репортажи и въздействащи филми българката три пъти получава смъртни присъди по време на престоя си там. След войната Цветана Паскалева е удостоена с медал за храброст, става "Герой на Армения". Гордее се, че е първият чужденец, който получава гражданство в Армения.

Въпреки огромната признателност и почести като герой на Армения, Цветана нито за миг не се откъсва от българските си корени. "За мен е изключително вълнуващо и отговорно да представям България на тази земя. Никога не съм се притеснявала да кажа, че съм българка" – казва заслужилата журналистка и продължава:

"Възпитавали са ме моето семейство и моите учители. Този морал, тази отговорност и съпреживяване, което ни е наслагвано в душите, дължа на тях. Били сме възпитавани, че ние сме отговорни за този, който е редом до нас, за съдбата на тези хора, и понякога трябва да жертваш нещо от себе си, ако искаш да защитиш друг човек. И да не казвам силни думи, но така се случи, че пожертвах до голяма степен младостта си, женското си щастие, личния си живот, како и професионалната си кариера. Защото отразявайки войната през 1991-1994 г., работех за много западни телевизионни компании и имах възможност през 1994 г., след като завърши войната, да избера MBC или  SBS и да отида да работя там, но направих най-непопулярното решение в този случай и избрах да остана в Армения. Така от 1996 г. до днес работя за Арменската национална телевизия. Имах пет различни предавания и последното вече продължава 10 години. Всяка седмица давам по един документален филм за един от героите там, хората, които са си дали живота за тази земя и за тази кауза. Това е филм по 25 минути всяка седмица. За мен това е изключителна отговорност, която те кара да бъдеш отговорен и към това, което правиш във всеки един момент."

Много малко са българите в Армения, а най-дълго пребиваващият в страната е тъкмо Цветана Паскалева, тя е доайенът на българската общност. Спомня си как през 1993 г. в столицата Ереван нямало дори българско посолство, съществувало само неделното училище, носещо името на поета Пейо Яворов. Цветана контактува с всички и казва, че волю-неволю е станала една малка пътеводна звезда в Армения. "За хората там съм нещо като герой, а това ти налага особена рамка и ти трябва да съответстваш на този създаден образ" – казва Цветана Паскалева и продължава:

"Защото ти си българка и носиш българското и трябва да знаеш, че представяш България на тази земя. Тогава единствената връзка за тези хора с България бях аз. При всички мероприятия винаги ме канят и аз се чувствам отговорна за това, че съм нещо като знак за качеството на България и хората ме възприемат като малка значка за България в тази не толкова далечна страна – и по исторически причини, и по манталитет, и по душевност. Мисля, че с това ще си остана в Армения. Беше изключително емоционален моментът, в който взех решението да остана там и така до ден-днешен работя за Арменската национална телевизия. Там съм с изключителната привилегия, понеже моят език в професията е руският, аз учих 8 години в Москва, следвах там режисура, после и кинодокументалистика и аспирантура. А в Армения този език се говори като втори в страната, а съм единственото изключение да работя за арменската национална телевизия и да говоря на руски език и това е с огромното благоволение на всичките власти, които през тези години са се сменяли, но винаги са казвали, че на Цветана е позволено да не ползва арменски език в Националната телевизия. Аз не мога да си позволя да не говоря добре този език, а той е изключително труден, сложен и вероятността да сгреша е голяма. А като журналист нямам право да говоря с грешки. Така че аз си правя предаванията на руски език, но с арменски субтитри се превеждат моите думи, а иначе гласът ми звучи на руски."

Цветана Паскалева казва, че непрекъснато контактува със своите сънародници и винаги е на разположение и в помощ на българското посолство в Ереван. В България успява да се връща само през лятото и колкото и примамливи предложения да има за почивка някъде в чужбина, тя винаги избира българското Черноморие. Признава, че тези десет дни ваканция у нас са истинско блаженство и носталгията винаги я тегли към родината.